Фармацевти и пациенти очакват спешна реформа в лекарствената политика на държавата

Снимка: архив

Близо 160 животоспасяващи медикамента са изчезнали от вътрешния пазар само за година, твърдят пациенти. От липса на лекарства в страната се оплакват не самоте, но и лекарите. На онлайн платформата за сигнализиране на недостиг има запитвания за 450 медикамента, съобщи за БНР Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара. Според него от пазара през последните години са изчезнали голямо количество животоспасяващи лекарства. Сред причините Вълев посочи много старата система за ценообразуване, довела до липса на финансов интерес у фармацевтичните компании. Другата причина е наличието на реекспорт, което основно води до дефицит на скъпите животоспасяващи лекарства за пациентите със специфични тежки заболявания и тези, на които е направена трансплантация.

Проблемът е системен и дълбок – каза Антон Вълев. – Спешно трябва да се вземат глобални държавнически мерки. Ние нямаме национална лекарствена политика и система, която да е предвидила какво се случва в кризисен момент като този. Ние нямаме разписани мерки за това – как един пациент, който по ред причини няма специфично лечение в България – да го получи другаде.

Според действаща здравна наредба болницата може да заяви лекарство през Министерството, ако то е важно за даден пациент и тогава държавата го внася.Тази процедура обаче е толкова административно тежка, че в повечето случаи пациентът не дочаква тя да приключи. Трябва да се промени изцяло начинът на мислене и да се постави в центъра лекарствоснабдителната система, да е ясно, че тя изпълнява държавни функции, а не търговски, да се забранят всякакви практики, които водят до изчезване на лекарства – подчерта Вълев. По думите му, най-големият парадокс в България е, че съгласно законодателството всеки работещ човек плаща веднъж данък върху приходите си, а втори път здравна осигуровка. Това е фондът, който се събира в НЗОК и даже за 2019 г. това е най-големият бюджет, който сме формирали от над 4 млрд. лв. – посочва той.

Проблемът с липсата на лекарства не е нов казва Наталия Маева – зам.председател на Националната пациентска организация. – Ако се върнем в предходните години, виждаме, че подобен род проблеми ескалират. В конкретния случай се касае за недобро планиране в системата на здравеопазването – пояснява тя и допълва:


Знаем, че има търгове за скъпо струващи лекарства, но според мен е крайно време медицинската администрация в България да се замисли, защото тук става въпрос за липсваща терапия, която е необходима и е животоспасяваща за пациенти с онкологични заболявания. В онкологията не може да има лимити, а и никой няма право да решава това, дали един пациент да живее, или не. И лекарите и пациентите заедно се борят с коварното заболяване, трябва да имат условия и средства за това. Ако държавата не може да го направи, то тя трябва да се замисли какво куца. Дали здравно-осигурителният модел не трябва да бъде сменен най-накрая, дали системата, за закупуване на такива скъпо струващи терапии, не трябва да бъде реформирана? Здравната каса всъщност е финансов инструмент, който осигурява разплащането, но си мисля, че Министерството на здравеопазването трябва да положи усилия за създаването на електронен регистър, в т.ч. и на редките заболявания. Така ще се знае какъв ще е разходът за терапии за всяка следваща година.

По думите на Маева липсата на здравно досие също затруднява системата. Ако го има, много лесно може да се види историята на заболяването и от какво пациентът се нуждае, за да може лекарството да бъде планирано и доставено в рамките на месеци или година. В момента обаче се работи на парче – тук ще закърпим малко, там ще додадем, за да няма криза – казва Наталия Маева и заключава Това не е начинът, по който нещата трябва да продължат.