3D модели съхраняват шедьоври на сецесионовата архитектура в България

Автор:
Снимка: sketchfab.com

В края на XIX и началото на XX век в Европа навлиза нов архитектурен стил, наречен сецесион. В отделните държави той е популярен под различни имена – „ар-нуво“, „югендщил“ или стил „модерн“. Той оставя своите следи в пластичните изкуства, архитектурата, интериорния и мебелния дизайн. Отличителен белег за сецесиона са елементи от японското, ориенталското и византийското изкуство. Отличителни сгради от този период в София са Централната минерална баня и Синагогата, бившата банка на Атанас Буров /сградата на КТБ/, гръцкото посолство и др. Дело на прочути български архитекти, завърнали се след Освобождението /1878г./ от Виена, Прага и Париж, сградите стават част от новото градоустройство на столицата. Сред имената, променили изцяло дотогавашния облик на София и страната са Никола Лазаров, Георги Фингов, Петко Момчилов, Кирил Маричков, Пенчо Койчев. Днес много от архитектурните шедьоври, завещани ни от тях, са жертва на времето, поради нежеланието или финансовата невъзможност на собствениците да ги поддържат в автентичния им вид. Така, малко по малко, българските градове губят духа и облика си от миналото и се превръщат в причудлива смесица от разностилни сгради.

Осъзнавайки важността на архитектурните паметници в градския пейзаж, трима млади хора създават проект, с който да насочат общественото внимание към проблема по един нетрадиционен начин. Финансирана от Национален фонд „Култура“, идеята на архитекта Константин Димитров, кино продуцента Калоян Николов и театралния режисьор Любомира Костова включва създаването на девет 3D модела на сецесионови сгради, разположени в Русе, Варна, Плевен, Пловдив и София. Тримата фокусират вниманието си върху сецесиона, тъй като, макар и не масово застъпен в България, този архитектурен стил има своето локално проявление, наречено националромантизъм. То се характеризира със съчетанието на архитектурни елементи от българската средновековна архитектура – най-често редуване на светли и тъмни тухлени редове, заедно с типичните за сецесиона флорални мотиви и камшиковидни криви.

Имаме идея да направим и изложба с добавена реалност, но за да се случи тя, тези модели трябва да бъдат преработени и качени в специално приложение – казва Любомира Костова. – Оттам нататък изложбата би могла да се провежда навсякъде по света.

Пътуванията извън столицата им помагат да научат повече за историята на сградите, които заснемат. При едно от пътуванията до Пловдив Любомира, Константин и Калоян разбират за една беседка в центъра на града, която е била любимо място за почивка на писателя Иван Вазов. Собствениците на имота, в който тя се намира, не полагат особени грижи за нея и има опасност мястото да сподели съдбата на много от изчезналите вече архитектурни паметници. Фотограметричните снимки, които служат и за създаване на 3D моделите, ще запазят това архитектурно богатство за поколенията. По този начин проектът ни изпълнява и своята образователна функция, споделя Любомира, тъй като макар и дигитално, този тип модели, пресъздават сградите в автентичния им вид и ги правят видими за широка публика от цял свят.

Този тип фотограметрично сканиране на стари сгради е популярен в Европа – обяснява Константин Димитров – То е много подходящо не само за изложба или архивиране на старите сгради, а може да се ползва и като архитектурна подложка за проектиране по време на реставрацията им. Това са т. нар BIM модели, които навлизат все повече и стават стандарт в проектирането. Те представляват едно дигитално копие на бъдещата сграда с всички нейни елементи от архитектура, конструкция и инсталации в нея.

Фотограметричното сканиране на една сграда не е евтино, но подобна инвестиция със сигурност се изплаща, смята Любомира и дава пример с пострадалата от пожар през април тази година, световноизвестна парижка катедрала Нотр Дам, която ще бъде възстановена именно благодарение на подобно заснемане, направено за една компютърна игра преди няколко години.