Тодор Бакърджиев: „Участието и наградата от фестивала в Синсинати са голямо вдъхновение за нас“

Преди дни в гр. Синсинати (САЩ) завърши първото издание на Cincinnati Public Schools International Jazz Festival. Заедно с оркестри от 22 училища от Щатите, участие взе Джаз бендът на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ с ръководител Тодор Бакърджиев (тромпет). Това е и единствената формация от друга страна в програмата на събитието. Българската ученическа формация получи покана за участието си от Изидор Рудник – мениджър на отделите за изящни изкуства в Държавните училища на Синсинати (малко над 60 училища), човек изцяло отдаден на професията си и на младите музиканти. Тромбонист, композитор, диригент, той е сред инициаторите на фестивала. Изидор Рудник беше в България през 2018 г., за да проведе майсторски клас по импровизация и оркестрово свирене с ученици и студенти от НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Панчо Владигеров“, завършил с концерт. В началото на 2019 г. отново гостува у нас, този път заедно с биг бенд от Clark Montessori High School и отново проведе майсторски клас в столицата. Дирижиран от него, американският училищен оркестър изнесе концерти и в Пловдив и Стара Загора, а сред солистите бяха млади български джаз изпълнители.

Фестивалът в Синсинати, в чиято организация той е основна фигура, е предоставил неоценими възможности на младите изпълнители. В програмата на събитието са проведени майсторски класове с известни музиканти от американската джаз сцена – Мелиса Алдана (саксофон), Крис Бърг (контрабас), Шами Ройстън (пиано), Арт Гор (барабани). Майсторски клас е провел и Тодор Бакърджиев. От него научаваме за участието на българския бенд в конкурсната програма и в заключителния концерт:


Изпълнихме Moanin на Боби Тимънс, Summertime на Джордж Гершуин и Sing, Sing, Sing на Бени Гудман. С това се представихме в конкурсната част, а на заключителния концерт изсвирихме няколко пиеси, предназначени за биг бенд. Направи впечатление това, че свирим пиеси за голям оркестър, а съставът ни е значително по-малък − групата ни включваше един саксофон, два тромбона, три тромпета и ритъм секция (контрабас, барабани и китара). Останалите оркестри бяха много по-големи. Независимо от скромния ни състав, ние постигаме мащабен звук и това ни донесе наградата за изключително изпълнение. Трябва да се има предвид, че организацията на музикалното образование в САЩ е много по-различна в сравнение с нашата. Но те показаха много добро ансамблово свирене. Това за нас е вдъхновение да поработим именно върху тези умения. В НМУ „Любомир Пипков“ джаз бендът е свободноизбираем предмет, но намирам, че е много полезен. В музикалното училище децата би трябвало да се подготвят за ансамблово и оркестрово свирене преди всичко. Практиката показва, че дори известни солисти са оркестранти или концертмайстори. Казвам ансамблово свирене и не назовавам жанр, защото живеем в 21 век и постоянно се смесват различни типове музика. Според мен всеки стил има място в обучението. Най-важното, на което искам да ги науча, е да преодоляват индивидуализма, когато свирят в колектив. Всеки има своето място и може да се изяви като солист, но през останалото време трябва да мисли за общото и максимално да участва в постигане на ансамбъл. Опитвам се да ги науча да се уважават взаимно. При музикантите винаги има момент на състезание и това на мен лично винаги ми е пречило. Полезно е да има конкуренция, но не е добре тя да се преекспонира. Работата с децата ми харесва – те са чисти, не подбират много думите си и винаги можеш да разбереш какво мислят наистина. Точно тази чиста форма на комуникация най-много ми допада. Те се мотивират от мен, аз се мотивирам от тях, връзката е взаимна. Идват с удоволствие на заниманията.


Снимки: личен архив