През тази година се навършват 760 години от създаването на прочутите предренесансови стенописи в Боянската църква и 40 години от включването й в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. По този повод Националният исторически музей и неговият филиал „Боянска църква“ провеждат международна конференция, посветена на този емблематичен паметник. Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ е обновена и украсена през 1259 г. с дарения от местния управител /на Средец – днешна София/ севастократор Калоян и съпругата му Десислава.
Кои са творците − това все още си остава загадка с редица хипотези. Затова авторите на гениалните творби се наричат с митичното събирателно понятие „Боянски майстор”. Стенописите от 1259 г. – общо 240 изображения – са шедьоври на византийската и българската школа от онова време, съдържат и редица новаторски елементи. Особено интересен е портретът на средновековната българка Десислава, който не е църковно изображение по канон.
Археологическият комплекс “Долината на тракийските царе” в град Шипка днес ще официално отваря врати. "Той е първият по рода си в страната, а целта му е да представи в пълнота и да развие тракийската култура и изкуство в района на..
На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан“ в Истанбул митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх. Вместо името на патриарх Кирил VII е произнесено това на..
Католиците в България и по свята празнуват Възкресение Христово . Най-голямата католическа общност живее в Пловдивска област и региона на Свищов. В полунощ срещу неделя на 31 март католическите храмове в България се изпълниха с вярващи, а..
148-та годишнина от Априлското въстание - повратен момент в борбата за освобождение на България от османско владичество, ще бъде отбелязана днес с..
В Долината на тракийските царе, под село Шипка, където са най-значимите гробници на владетелите от Одриската държава , Община Казанлък откри..
На 1 май 1879 година са пуснати в обращение първите български пощенски марки, наричани по онова време "сантими". Номиналната им стойност била 5..