През тази година се навършват 760 години от създаването на прочутите предренесансови стенописи в Боянската църква и 40 години от включването й в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. По този повод Националният исторически музей и неговият филиал „Боянска църква“ провеждат международна конференция, посветена на този емблематичен паметник. Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ е обновена и украсена през 1259 г. с дарения от местния управител /на Средец – днешна София/ севастократор Калоян и съпругата му Десислава.
Кои са творците − това все още си остава загадка с редица хипотези. Затова авторите на гениалните творби се наричат с митичното събирателно понятие „Боянски майстор”. Стенописите от 1259 г. – общо 240 изображения – са шедьоври на византийската и българската школа от онова време, съдържат и редица новаторски елементи. Особено интересен е портретът на средновековната българка Десислава, който не е църковно изображение по канон.
Скулптурна композиция в родопското село Широка лъка прославя местните гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, а и извън нея. Наречена е "Гайдарят", а наскоро в селото беше представен роман със същото заглавие. Отстоящото на няколко..
Винаги в неделя, осем седмици преди Великден, православните християни отбелязват Месни заговезни. По време на богослужението, Църквата припомня чрез текстовете в Светото писание картината на Страшния съд. Там са засегнати темите за греховността и..
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи извършват помен в памет на мъртвите. Това е една от трите Задушници, които православните християни отбелязват всяка година, преди началото на Рождественските, Великите и..