„Следовник на народните будители“ – престижно отличие за наука, духовност и култура

Снимка: БТА

Повечето читалища в България отдавна са отпразнували своя 100 годишен юбилей. Това не е случайно, защото те възникват в трудни времена, за да задоволят изконния стремеж на българите към знание, духовна храна и извисяване над пошлото и злободневното. Нека не забравяме, че ние сме единственият народ в Европа, който има тази институция и единствената държава, която посреща празник, посветен на духовните си водачи, които наричаме народни будители. Читалището е много повече от познатите в европейските градове библиотеки, у нас то е средище на целия културен живот в малката общност. Още преди да има парламент и правителство, будни и родолюбиви българи създават институцията Народно читалище.  Традицията продължава и до днес. Всяко читалище в страната развива своя оригинална дейност и се гордее със своите съвременни будители.

Признание за активната работа в сферата на духовното съхранение на българина и читалищната дейност са годишните награди „Следовник на народните будители“. Призът е учреден от Съюза на народните читалища и се връчва от 12 години на личности със значим принос в съвременната наука, култура, образование и духовенство. Тази година церемонията се проведе в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, която с право бива наричана „най-голямо българско читалище“. Сред лауреатите на отличието са Негово светейшество Патриарх Неофит, директорът на класическата гимназия в София Гергина Тончева, а тази година призът бе присъден на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, акад. Антон Дончев – живия класик на българската литература, естрадната певица Маргарита Хранова, композитора Стефан Диомов, банкера Левон Хампарцумян. С наградата бяха удостоени и деятели като Красимира Александрова директор на Народната библиотека и Галя Христова секретар на Народно читалище „Развитие 1870"- гр. Севлиево.

С днешна дата библиотеките към читалища в България са над 2800 на брой и на практика страната ни се е превърнала в притежател на най-голямата библиотечна мрежа на Европа.

Ролята на българските духовни средища, които в настоящия глобализиран свят помагат да сме по-сплотени и да не забравяме, че преди да бъдем европейци, ние преди всичко сме българи, изтъкна и акад. Георги Марков. Проникновеният изследовател на българската история е носител на „Следовник на народните будители" 2019.



За мен духовното е над материалното, защото материалният свят е преходен, това често хората не го разбират, защото живеем в много прагматичен свят. Често първият въпрос на младите ми колеги историци е какъв хонорар ще получат за някоя своя изява и това им е грешката. Аз много се радвам, че сега отново стана традиция да празнуваме Деня на народните будители, защото благодарение на тях ние съществуваме като народ. Без тях ние нямаше да се съхраним, а ние, българите сме податливи на асимилация има сърбомани, някога гръкомани, а къде са българоманите у нашите съседи, – пита акад. Георги Марков. – И благодарение на нашите будители ние се осъзнаваме, че сме народ с вековна история и затова имаме право на по-добро бъдеще като нация. Аз се радвам, че ние, следовниците на будителите, както ни наричат, сме последователи на предците, които в много трудни времена са имали исторически оптимизъм. Когато казваме, че днес ни е трудно, трябва да си спомним, че е имало и много по-трудни времена, в които те са успели да работят, в името на духовното съхраняване на българския народ.


Снимки: БТА