Приказките са първият начин, по който едно дете опознава света около себе си и започва да разграничава доброто от злото, красивото от грозното, правилното от грешното. Когато пораснем, тези "приказки“ ни биват предавани чрез личните истории на хората около нас, на личностите, които приемаме за пример и стожер на собствените ни разбирания. Нашите съвременни будители. Днес ще ви разкажем една от тях – приказка за едно момче, родено през паметната 1968 година в Кюстендил, тръгнало по стъпките на своя баща художник и малко по малко изкачило стълбицата до своя връх…

Той е Теодор Ушев – най-влиятелният аниматор в света за последните 25 години, според анкета на Анимационния фестивал в Лерида (Animac) и Културния център на Барселона от началото на 2021 година, отличен с повече от 200 международни отличия, включително номинация за "Оскар" през 2017 година за филма "Сляпата Вайша“ по разказ на Георги Господинов. Пътят му минава през Пловдив, където Ушев завършва Художествената гимназия за сценични кадри, след това магистратура по графичен дизайн в НХА в София, а през 1999 година заминава за Монреал и в продължение на години си сътрудничи с Националния филмов борд на Канада по създаването на едни от най-награждаваните анимационни филми на нашето време. Останалото е история от „невидими връзки“ с български привкус и с участието на Радио България, за които разказва и последният документален филм на Борислав Колев, посветен на известния ни художник.

• Теодор Ушев: От Радио България до Канада

Лентата "Теодор Ушев: Невидими връзки“ беше представена за първи път на 10 октомври в рамките на фестивала "Синелибри“ в София, а самият Колев определя филма като част от тетралогия, заедно с филмите си – "Стоичков" за футболиста Христо Стоичков, "Салто Мортале" (посветен на щангиста Ангел Генчев) и "Рокендрол" – за рок групите на прехода у нас.

“Винаги съм се интересувал от хората на изкуството, културата и спорта. И въпреки че героите ми са с различни съдби, характери, професия, те са от едно поколение – моето поколение. Всички те са родени през 60-те години, формирали са се през 70-те и 80-те години на XX век, когато е започнал и професионалният им път, живели са активно през 90-те и след това. И всъщност чрез личната история на героите си, аз винаги се стремя да направя и портрет на времето“ – разказа Борислав Колев пред колегите ни от БНР Варна. 

Филмът "Невидими връзки“ показва различни и емблематични за Теодор Ушев места – в родния Кюстендил, в Пловдив и София. Разкриват се културните влияния и хората, които са изградили известния българин като личност и творец.

"Една сюжетна линия, която страхотно си харесвам е с пънк-рок групата „Нови цветя”. Това е първата пънк-рок група в България, основана още 1978 година. Членовете ѝ са негови приятели от Кюстендил, с които той все още поддържа близки отношения. Различен десeн хора са от него. И днес те продължават да репетират в едно мазе, а той е стигнал световните върхове в анимацията, което обаче не пречи, когато се съберат заедно, да правят страхотен купон. Това е един от ключовите моменти във филма, който разкрива какъв човек е Теодор Ушев, наред с отношенията с неговата майка", казва Борислав Колев.

Ушев: "Дори да живеем навън, ние търсим  взаимодействие с хора, с които дишаме в един ритъм“

В документалния филм се усеща и силно активната обществена позиция на Теодор Ушев по отношение на ситуацията в България и мястото ѝ на геополитическата карта на Европа. Неща, които са застъпени индиректно и в дебютния игрален филм на самия аниматор. Дългоочакваната продукция на Канада и България "φ 1.618" имаше своята премиера на 8 октомври при откриването на фестивала "Синелибри“ в София, а самият режисьор гостува в студиото на програма „Христо Ботев“ на БНР, за да разкаже подробности за нея. Филмът е вдъхновен от романа "Пумпал“ на културолога Владислав Тодоров, който също от дълги години живее в странство в САЩ.

"Взаимодействието на български творци извън България е изключително важно, защото така се създават шедьоври – казва Теодор Ушев. – Дори да живеем навън, ние търсим  взаимодействие с хора, с които дишаме в един ритъм. Нашият патриотизъм не е да си татуираме национални герои, които сме предали в миналото. Нашият патриотизъм е да търсим хора, които са родени на едно място, които са с едно виждане за света. С една обща визия към това, как мястото, на което сме родени, да бъде все по-привлекателно и по-интересно. Да бъде по-добро за следващите поколения.“

Cюжeтът на антиутопията се paзвивa в дaлeчнoтo бъдeщe, когато чoвeчecтвoтo e тexнoлoгичнo eвoлюиpaлo до степен, в която е достигнало бeзcмъpтиe, безполовост, съставено от биoтexнoлoгични cъщecтвa, бaзиpaни нa злaтнoтo ceчeниe φ 1.618, ĸoитo имaт зa цeл дa нaмepят нoвa плaнeтa, зaщoтo Зeмятa e cтaнaлa тoĸcичнa. Заглавието на филма е стойността на божественото сечение в природата - съотношението на последните две числа в Редицата на Фибоначи."Аз съм художник и обичам пропорциите, цифрите. В математиката има едно спокойствие, бягство от хаоса – казва аниматорът. "φ1.618" е селектиран и в програмата на 51-ото издание на Фестивала на новото кино в Монреал, на който са дебютирали киновизионери като Джим Джармуш, Стивън Содърбърг и Вим Вендерс. Безкрайна е признателността на Ушев към колегите му в Канада, които са се съгласили да работят по филма почти без пари, само заради неговото име.

"Харесва ми, когато хора работят в името на една кауза, без тя непременно да им носи някакви материални блага или без това да прави нещата по-лесни. Напротив, често, работейки за кауза, животът ти става по-труден, защото всяка кауза среща отпор, а изисква огромна отдаденост. Затова е трудно тук (в България) да се случват неща“ – обяснява световноизвестният ни сънародник.

Ушев подчертава, че интуитивно важно за него е било първата прожекция на дебютния му игрален филм да бъде именно в България, неговата страна. Макар да живее в чужбина, той е много силно обществено ангажиран – спомняме си рисунките на Теодор Ушев с очите на лекарите в Ковид отделението на ВМА-София и плакатите, нарисувани в подкрепа на украинските бежанци.

• Зверствата в Буча през погледа на аниматора Тео Ушев

"Войната никога не е добър изход от ситуацията, а днес война се води на „вратата“ ни“, казва аниматорът и признава, че за първи път се чувства разтревожен от събитията.

"Най-притеснителното е, че в държавата ни има хора, които са готови да открехнат врата и да пуснат тази война у дома, заставайки на грешната страна. Заставайки на страната на насилника, на узурпатора. На фашистките и нечовешки сили. Творците, доколкото им се дава тази възможност, са задължени да вземат отношение и да участват в победата на нормалността над злото, на красивото над злото. Ние сме между две кризи – пандемията, която се случи, и една война. Трябва да бъдем посланици на доброто.“

Какъвто се опитва да бъде и Теодор Ушев докато подготвя следващите си филмови проекта – два пълнометражни и два анимационни филма. Единият - "Вълкът“, е по разказ на Емилиян Станев. "Отново българска следа“, шеговита вмъква режисьорът. История, която самият Емилиян Станев синтезира в две изречения : "Ние ненавиждаме вълчето (в нас самите), но без него не можем да бъдем щастливи. Сложна работа!“.

*Теодор Ушев е един от Българските посланици на културата за 2021-ва година в конкурса на БНР.  

Снимки: Ани Петрова, Теодор Ушев, Елица Матеева, Cinelibri