Елица Христова: Трябва да притихнем и да се смирим, за да чуем, да почувстваме похвалата към Бога

Както през пролетта птиците пеят от ранни зори и хвалят Господа, така и на Цветница или Вход Господен в Йерусалим в православните храмове ще звучи песента за Цветница, "Задостойник".  Днес празнуваме последното влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Празникът се нарича Вход Господен в Йерусалим и възгласът е Осанна! Божият Син влязъл като цар и бил посрещнат с радостни възгласи от своите последователи. В Евангелието от Марк, глава 11, стихове от 7 до 10 това събитие е описано така: "И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осанна, благословен Идещият в име Господне! Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осанна във висините!".

Какво значи думата Осанна? Елица Христова обясни: На староеврейски тази дума означава "молим те, спаси“. Има я и в арамейския език. Този възглас се отправя към небето, когато човек е срещнал  Бога. Тя е сбъдната изцяло в Божията и човешката радост, които се съединяват. Когато Иисус влиза в Иерусалим, точно тази радост довежда до екзалтирано състояние новозаветните юдеи. Възгласът “ОСАННА” има възпламеняващо въздействие и с лекота ни свързва освен с Бог-Син и с Бог-Отец, чието име пък, на староеврейски (Саваот) произхожда от староеврейското Цава, което значи “огън”. Сигурно е невъзможно лице от троичния Бог да не съ-радва на хората, зовящи го с “ОСАННА”.

В Евангелието от Лука, глава 19, стихове от 35 до 40: „А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."  Според Елица Христова само човешкият род хвали Господа в резултат на празнични пулсации. Цялото творение ежеминутно хвали Бога, а ние трябва да притихнем и да се смирим, за да чуем, да почувстваме тази похвала. Творението е по-благодарно към Създателя си. Все пак с Божията помощ и в нашите души се влива Божията радост, която, макар и на празници, ни пречиства, издига и извисява, за да стигнем до състояние, близо до екзалтираната радост и да запеем както се казва в тропара от днешната служба:  За да увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже.