Християнството твърде рано прониква в двора на българските владетели. Съществуват сведения, че още хан Кубрат, основател на Старата Велика България, е християнин. Християнската вяра той приема в Константинопол, където прекарва няколко години, преди да се завърне в земите си и да се възкачи на престола. Свидетелства за вероятното покръстване на Кубрат са открити сред артефактите в голямото съкровище, намерено край с. Малая Перешчепина в днешна Украйна. Християнин е и неговият внук, хан Тервел (началото на VIII век), син на основателя на Дунавска България хан Аспарух. На намерените изображения Тервел е представен с християнски символи. За християнската му принадлежност свидетелства и негов медальон с надпис на гръцки език „Богородице, пази кесаря Тервел”. Византийската титла „кесар”, втора по значение след тази на императора, той получава в знак на признателност от Юстиниан II, комуто помага да се върне на престола, след като е бил детрониран. Паисий Хилендарски и други автори дори причисляват Тервел към българските светии под името „Свети цар Тривелий”.

Въпреки това, християнската вяра не успява да получи широко разпространение в младата българска държава. Владетелите-християни през този период не правят опити да я наложат. Официална религия продължава да бъде култът към върховния бог Тангра. Така, вероятно след смъртта на Тервел, споменът за тези християнски владетели бива забравен, а някои от техните наследници остават в историята със своето негативно отношение към християнството. В тази нова и непозната за тях религия те виждат – не без основание – източник на влияние от враждебната към тях Византийска империя.

При един от набезите си във Византия хан Крум (803-814 г.) взема в плен византийския епископ Кинам. Известно време Кинам прекарва в ханския дворец. Неговата ученост, а вероятно и надеждата да получат добър откуп за него, е причината първоначално Крум, а след това и неговият син Омуртаг (814-831 г.) да се отнасят добре с него. По време на едно пиршество обаче Омуртаг заставя Кинам да се отрече от християнството и да принесе жертва на езическите богове. След категоричния му отказ византиецът е хвърлен в тъмница. Най-големият син на Омуртаг, Енравота, попада под влиянието на Кинам и дори приема от него християнското кръщение под името Боян. Поради това Омуртаг го лишава от правата му на престолонаследник. След смъртта на Омуртаг на трона се възкачва третият му син Маламир, чиято лоялност към езическите богове не буди съмнение. Изестният учен д-р Иван Венедиков предполага, че вторият син на Омуртаг, Звиница, също е подозиран от баща си в симпатия към християнството и поради това е пренебрегнат като престолонаследник.

Според сведения на византийския писател Теофилакт Охридски (XI -началото на XII век) Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който още се намира в тъмницата. Без да знае причината за молбата му, Маламир я удовлетворява. Когато обаче научава, че Енравота е станал християнин под влиянието на Кинам, ханът тълкува това като предателство спрямо родните традиции и симпатия към Византия. Той извиква брат си и най-напред с увещания, а после със заплаха се опитва да го накара да се откаже от новата си вяра. След категоричния му отказ Боян-Енравота е посечен с меч по заповед на хана. Според житието му, преди това мъченикът изрича слова, които близо три десетилетия по-късно ще се окажат пророчески: „Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог”.

След това княз Боян-Енравота прекланя глава под меча и приема мъченическа смърт – някъде около 833 г. Вероятно скоро след това е канонизиран. Така той става първият познат в историята български светец. Неговата памет се чества на 28 март.

Скоро след това умира Маламир и понеже няма наследници, на престола се възкачва Пресиян, син на княз Звиница. А синът на Пресиан, княз Борис І (852-889 г.) приема през 865 г. християнството и покръства целия български народ. По такъв начин се сбъдва пророчеството на Св. мъченик Боян-Енравота, княз Български.