Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Великденски обреди

Снимка: БГНЕС
Най-големият и почитан празник на годината в българския народен календар е Великден. На него са посветени много фолклорни обреди.

Най-рано започват своите приготовления за Великден момите. Народните песни разказват как рано напролет те садят в своите градинки цветя, на които „поръчват” да разцъфнат точно за Великден. От тях ще сплетат празнични китки и ще ги даряват заедно с „писани” яйца на своите избраници в знак на любов. Месеци наред преди празника, момите имат още едно важно приготовление. Те се стараят да ушият и избродират най-красивите и пищни нови премени. Обичаят е да приготвят по една нова дреха за всеки от трите празнични Великденски дни. Така те ще се представят в най-бляскавия си вид на големите Великденски хора. Тези хора са кулминацията на празника и са най-голямото ритуално и всеобщо веселие за цялата година.

Когато наближи Великден, и семейните жени започват приготовления. Дни наред те грижливо събират яйцата за боядисване. Приготвят и багрилата – традицията е различните цветове да се извличат от билки и цветя. Най-старинният източник на червена боя бил риганът, събран и изсушен почти година преди това на Еньовден – празника на лековитите растения. Жълтата боя се извличала от орехови листа или кори от ябълка. Зелената боя – от прясна коприва. Освен в основния червен цвят, в българската традиция яйца се боядисват и в цветовете на дъгата.
Вярва се, че яйцата, снесени на Велики четвъртък и боядисани в червено, придобиват магическа сила – те пазят хората от болести, магии и злини. Ето защо първо те се топват в червената боя. И още преди да е изсъхнала напълно боята, майката тръква с първото боядисано яйце бузите на децата, на момите и младите снахи – за да са здрави, бели и червени през годината.

© Снимка: БГНЕС


После първото червено яйце се оставя пред домашната икона чак до следващия Великден и се използва в различни лечителски практики. Заради предпазващата им сила, момите някога носели по едно червено яйце в пазвата си от Велики четвъртък до самия Великден. Все същата вяра откриваме и в традицията червено яйце да се заравя в нивите – за да ги пази от градушка и да им донесе плодородие. Стопанката отнася червено яйце и при домашните животни и бубите – за да осигури и за тях магическа закрила и родовитост. Български обичай е преборването, чукането с яйца на Великден. Онзи, чието яйце издържи без да се пукне, ще е най-здрав и силен през годината.

© Снимка: архив


Всичко това обяснява защо самото боядисване на яйцата е обредно тайнство, което навремето се е извършвало единствено от стопанката на дома. Бабите могат само да помагат, а младите момичета и невести от семейството остават отвън пред вратата и пеят специални обредни песни, докато вътре стопанката пъстри яйцата. Това се случва в ранното утро на Велики четвъртък. Поверието е, че когато слънцето изгрее, то трябва „да види” вече готови поне първите червени яйца – за да им предаде своята животворна сила. В българската народна култура боядисаното червено яйце се възприема като образ на пролетното слънце, което съживява цялата природа и вдъхва нова жизненост на хората.

© Снимка: архив


След като свърши с боядисването на червените яйца, стопанката може да премине и към другите багри. Но и с тази пъстрота още не приключва най-важният Великденски ритуал – багренето на яйца. В старинната българска традиция на следващия ден е ред на момите и младите невести да приготвят своите великденски яйца. Тези яйца са много по-специални – те не чупят и не се ядат, а са само за гледане, за радост на очите и сърцето. Защото те се даряват на любим ерген или на млад съпруг в знак на любов, вярност, надежда за щастлив семеен живот. С перо от птица или със специален малък уред за рисуване с восък, момите и младите невести рисуват върху яйцето своите послания. Те са изразени в стилизирани образи на цветя, животни и птици или геометрични фигури, които изпълват повърхността на яйцето. Това самородно рисувално изкуство е владеела всяка селска девойка и жена някога. Точно това са т.нар. „писани” яйца, от които е произлязъл и пословичния израз за грижовно отношение към някого – „гледат го като писано яйце”.

© Снимка: архив


Има още един важен обреден елемент – великденските хлябове. Те имат различни форми и големини. Но най-важното е, че в тях се вплитат яйца – бели и шарени, по едно или няколко. Тези обредни хлябове също са ценен великденски дар – те се носят на най-почитаните роднини и на кумове. Даряват се на децата, които в празничните дни обикалят къщите с благопожелания. Такива хлябове има на празничната трапеза у дома. В тях сякаш самото слънце е приземено в житна нива – още един знак за очаквано плодородие и благоденствие през започващия нов земеделски цикъл.

© Снимка: БГНЕС


Това е основното послание на всички древни ритуали, които живеят и до днес, вплетени в християнската обредност, посветена непосредствено на Христовото Възкресение.
По публикацията работи: Румяна Панайотова

Още от категорията

Национален събор на овцевъдите в България се открива днес

На 6 май, Гергьовден, в 11.00 часа край Петропавловския манастир, обл. Велико Търново, се открива десетият Национален събор на овцевъдите. Началото ще поставят кукерите джумали от село Калугерово, Пазарджишко, чийто ритуален танц ще прогони злите сили и..

публикувано на 06.05.22 в 08:05

Гергьовден – празникът, който изисква старателна подготовка и… кулинарни умения

Гергьовден – 6 май, е най-големият пролетен празник на българите и наред с Великден, бележи началото на новата стопанска година. До ден днешен Гергьовден се посреща с радост във всяко българско семейство, независимо дали има именик или пък..

публикувано на 06.05.22 в 07:15
Възстановка на избухването на Априлското въстание (на 20 април по стар стил 1876 г.) в Копривщица, благодарение на което на картата на Европа се появи България.
Решението за въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня.

Никола Минчев участва в честванията на Априлското въстание

Председателят на Народното събрание Никола Минчев ще участва в тържественото отбелязване на 146-ата годишнина от Априлското въстание, съобщи пресцентърът на парламента. На 1 май председателят на парламента ще положи цветя на гроба на легендарния..

публикувано на 01.05.22 в 06:35