Истински музикален празник – може би така бихме могли да предадем накратко впечатленията на публика и специалисти дни след последния концерт в програмата. Фестивалът отново се превърна в невероятно обогатяващо приключение – заради енергията на живата музика и срещите с неповторими личности от различни точки на планетата.
Атмосферата в студио, за която Чайна мечтае, със сигурност стана реалност на концерта й в Банско. А участниците в партито бяха стотици.
Огромна енергия концентрира и саксофонистката Кенди Дълфър. Русокосата красавица със сигурност е по-известна от своя баща Ханс Дълфър, но никога не пропуска да подчертае, че всичко е научила от него.
„Свирим заедно, но никога не планираме предварително. Когато имам свободна вечер, отивам на концертите му и просто „скачам на сцената”. Когато бях на шест, го помолих да ми покаже някои неща. След петнадесет минути вече спорехме. Тогава той се отказа да бъде мой учител, но винаги е бил зад гърба ми, направлявал е развитието ми. Повтаряше ми: „Ти си толкова добра, колкото са музикантите, с които си обградена”. На четиринадесет реших да направя своя група и се обадих на всички музиканти, с които той работеше. Последвах съвета му да работя само с най-добрите, правя го и досега. Имам страхотни колеги и не забравям, че съм само част от групата.”
„По мое време в Бразилия имаше само няколко жени, които бяха поели по пътя на музиката” – разказа тя. „Аз започнах да се занимавам съвсем малка. В музикалното училище, в което ходех, бях сред малкото момичета и със сигурност – единствената с по-тъмна кожа. Ние бяхме бедни и се налагаше да работя. Правила съм какво ли не – мила съм чинии и пр. В един момент баща ми каза, че аз ще ставам пианистка и затова не бива да върша обичайните домакински неща. Упражненията ми по пиано по един час на ден ме спасиха от толкова неприятни дейности. Разбира се, тогава бях дете и разсъждавах като дете. За мен най-същественото в музиката е импровизацията. Тя ме кара да се чувствам свободна. Не мога да свиря джаз така, както го правят американците. Аз си останах бразилка, макар че ходя в родината си веднъж годишно. Но тогава се отдавам на удоволствието да не правя нищо. Само наблюдавам какво се случва наоколо. Живея на около час и половина от Париж. Там мога да свиря рано сутрин или след полунощ. Никога не съм искала да съм богата. Досега нито веднъж не съм взела хонорарите си лично – изпращам други хора. Не свиря за пари. Моята музика не го заслужава. Мисля, че не съм кой знае какво. Има много пианисти, които са по-добри от мен. Но музиката, която правя е уникална, защото само аз мога да я правя по този начин.”
„Младите изпълнители трябва да имат възможности за изява в собствената си страна. Трябва да осигуряваме на младите изпълнители повече възможности за изява” – подчерта доц. Оникян. „Както повечето млади хора, „с едното око” те гледат навън, към чуждестранните сцени. Много искам моите студенти да останат в България. Както казва една наша поговорка: „Камъкът си тежи на мястото”. Като човек, който дълго е работил извън страната, знам, че това е истина. Затова се опитвам да създавам условия за тяхното развитие. Обмисляме издаването на албум със записи от концертите в Банско. Може би е рано да издавам плановете ни, но имаме покана от Софийска филхармония за съвместен концерт през есента.”
Ето и какво впечатли младата певица Джеси Коласанте от Ню Йорк (с артистично име ДжеСанте):
„Културните традиции, представени в града, са изумителни” – отговаря тя. „Забележително е отношението, което публиката има към джаза. Харесва ми също, че фестивалът представя не само чист джаз, а и близки до него стилове. Може би защото аз самата изпълнявам песни, които не са точно джаз. От артистите, които имах възможност да чуя, най-много ме впечатли квартетът от Полша. Страхотни музиканти.”
Световноизвестният български цигулар Васко Василев и солисти от оркестъра на Кралската опера "Ковънт гардън" ще изнесат класически акустичен концерт на 26 май в зала "Густав Айфел" на Айфеловата кула. Музиканти от 5 националности ще са заедно на сцената,..
След като издаде дебютния си албум "Две сърца", Крис Гран представя и видеото към заглавната песен. Младият изпълнител е написал музиката и текста специално за авторската си колекция. "Избрах тази песен да даде заглавие на дебютния ми албум, защото тя..
Българската арфистка проф. Сузана Клинчарова ще дари на Библиотеката на Конгреса на САЩ цялото си творчество, с което ще стане първият български музикант, който прави такъв жест, съобщи във Фейсбук посолството на България във Вашингтон. Така..
Всички знаем "Снегът на спомена" – една от емблематичните песни на Георги Минчев по музика на Петър Ступел и текст на Александър Михайлов. Двама..