Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Село Първомайци просперира с трудолюбието на хората и привързаността им към земята

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Участници във миналогодишното издание на „Хоро се вие край река Янтра“

Да живееш в село, което носи име, свързано с 1 май – Денят на труда и на международната работническа солидарност, не е шега. А да си жител на горнооряховското село Първомайци е истинска привилегия. Земята е плодородна, а природата е благосклонна към местните жители, които живеят в хармония с нея и се наслаждават на красивите гледки, които се разкриват по поречието на Янтра.

Село Първомайци е образувано през 1955 г. от обединението на двете села – Темниско и Сергювец. Историята на тези населени места започва около XII век. Първите писмени сведения датират от 1347 година, когато българският цар Иван Александър подписва документ, в който се споменава за съществуването на селата на това място.

Според жителите на Първомайци, периодът след обединението на двете села бил време на икономически и социален подем. Построени били няколко обществени сгради, разкрити били работни места и изградени нови домове. Днес, селото е най-голямото във Великотърновска област с население над 2600 души. Демографската криза не е осезаема – в Първомайци има детска градина, училище и читалище, което развива богата дейност. Съборът на селото е на Възнесение Господне – празник, който се отбелязва 40 дни след Великден, а народът го нарича Спасовден (17 май т. г).

Църквата „Възнесение Господне“ Снимка: wikipedia.org
Първомайци е много активно във фестивалната си дейност. Освен есенните фестивали, посветени на обичаите за плодородие, по време на събора на селото провеждаме и кулинарен фестивал – казва Теодора Миновска – секретар на читалището в селото.




Празникът е посветен на една местна гозба, наречена „разсол“ – ястие, което тук приготвяме специално за събора на Спасовден. То е от агнешко месо, което се разделя на порции, добавя се вода, брашно, червен пипер и други подправки. Загъва се във фолио и се пече във фурна. Много е вкусно и се приготвя само за празници. Есента в читалището идва с голям фестивал на селските клубове за народни хора – „Хоро се вие край река Янтра“. С него искаме да дадем възможност на по-малките клубове в страната да се представят с поне едно хоро от Северна България. Част от фестивала е изложба на колани за носии от нашия край, тъкани по старинна технология – т. нар. колани на кори. Носиите ни са с бели ризи без никаква бродерия, а полите също са едноцветни. Специално изтъканият колан е единственото ярко нещо върху носията. За съжаление тук никой не помни как се тъкат тези старинни колани. Затова на миналогодишния фестивал при нас гостува майсторката на плетивото от София Мариета Недкова, за да ни покаже модели и схеми за изработка им.



В Първомайци живеят много млади хора, заселват се и нови семейства, защото условията са добри. Селото е съвсем близо до Горна Оряховица и Велико Търново. На село се живее много добре, защото можеш да имаш къща с двор и градина и там да отглеждаш всякакви зеленчуци и плодове – казва Теодора Миновска. Градинарството винаги е било основен поминък на хората от този край. Нещо повече, градинари от Първомайци, заминали на гурбет в Австрия, Унгария и Чехия преди век, са създали едни от най-хубавите градини в Западна Европа.

Една от книгите в читалището ни е посветена на градинарството. Тя е с автор Ангел Къпински – градинар от нашето село, който е заминал за Виена в началото на миналия век. Там е направил голяма градина, която и в момента се поддържа. Бил е потомствен градинар. Първо неговият дядо е заминал за Румъния, а после бащата и чичовците му заминават за Виена, където след време  изтеглят и него. Всички те създали и обработвали градини в сърцето на Европа. В началото започнали със зеленчуци. Ангел Къпински дори е бил награден от австрийското правителство за приноса му в градинарството, разказва Теодора Миновска и продължава: В края на XIX и началото на XX в. австрийците не владеели земеделските тънкости. В книгата си Ангел Къпински подробно описва как българите внасят там иновациите. Макар и с основно образование, този човек е бил със задълбочени интереси и с дар слово. Интересувал се е много от растениевъдство. Надявам се да дойде момент, когато земеделието отново ще се възобнови напълно в нашия край, защото хората имат усет към него. Земеделието има потенциал да се превърне в основен поминък, особено за младите и трудолюбиви хора.

 Снимките са предоставени от Мариета Недкова

Още от категорията

Изпълнението на Оперативна програма „Регионално развитие” променя облика на българските общини

„България вече има европейски пътища, европейски училища и европейски детски градини.” С тези думи министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев откри годишната конференция по изпълнение на Оперативна програма „Регионално развитие”..

публикувано на 18.12.09 в 10:46

Според партия “Зелените” България трябва да се ангажира по-сериозно в борбата с климатичните промени

България ще участва с 20 хил. евро годишно в общия фонд на Европейския съюз за борбата с климатичните промени. Тази сума ще бъде предоставяна на някои от развиващите се страни с цел те да разработят програми за намаляване на отделянето на вредни емисии в..

публикувано на 17.12.09 в 10:54
Глобалната икономическа криза се отразява не само върху крупните покупки на българина, но дори и при подбора на продуктите в потребителската му кошница.

Българинът се включи в новата ера на пестенето

Последното проучване на статистическата служба на ЕК „Евростат” показва, че сред страните от ЕС с най-висока покупателна способност са  гражданите на Люксембург, Ирландия и Холандия, а с най-ниска – на България и Румъния. Стандартът за покупателна способност..

публикувано на 17.12.09 в 10:35