Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

150 години от учредяването на Българската екзархия

Снимка: БГНЕС

На 28 февруари 1870 година великият везир на Османската империя Али паша признава правото на българите да имат самостоятелна църква, отделна от Цариградската патриаршия. След десетилетна борба за българска църковна независимост, султан Абдул Азис издава ферман, с който се учредява самостоятелна българска църковна екзархия (управление) в рамките на Цариградската патриаршия. Ферманът, въплътяващ надеждите на българското православно духовенство и вярващи, е показан пред българската колония в имперската столица на 1 март от амвона на стария храм „Свети Стефан“.

„Ферманът е свързан с учредяване на първата официално призната българска институция след близо 500 години липсваща държавност и 40 години национални борби – разказва директорът на Националната библиотека доц. Красимира Александрова пред БНР. – По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор свикан в Цариград в следващата 1871 година, Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя.”

Двуезичният ферман на султан Абдул Азис заема централно място сред оригиналните документи, представени в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София по повод 150-годишнината от учредяването на Българската екзархия.

Сред богатия снимков и графичен материалот колекцията на библиотеката, в експозицията е показан и друг уникален документ − султанският берат на Абдул Азис, свързан с назначаването на Екзарх Антим I.

„Документът носи датата 12 април 1872 година.Той впечатлява със своята изящна калиграфия и с размерите си – 1.50 метра на 75 сантиметра. Изключително добре съхранен и опазен в годините при нас – казва доц. Александрова и уточнява: – Разликата между фермана и берата е в това, че ферманът определя създаването на екзархията, а бератът – назначаването на първия екзарх.

Наш, на потомците, дълг е да будим паметта за онези велики български дейци по църковния въпрос в Цариград, които с родолюбие, със смелост, със свои лични средства пристъпват към изграждане на екзархийското ведомство. В Националната библиотека ревниво пазим тези документи и се стремим по различни поводи да ги предоставяме на аудиторията. Колкото по-целенасочено правим това, бихме могли да очакваме и резултати, свързани с националното самочувствие, с националната гордост, със знанието за нашата история.“

Експозицията включва още карта на България, очертаваща границите на българските области, утвърдени със султански ферман от 19 февруари 1870 г.

Изложбата, посветена на годишнината от учредяването на Българската екзархия, може да бъде разгледана до средата на март.

Съставил: Елена Каркаланова /по интервю на програма „Хоризонт“ на БНР/

Редактор: Иво Иванов

Снимки: БГНЕС, БТА и архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

„Хвърковатата чета на Бенковски”, художник Петър Морозов

Чужденците в Хвърковатата чета на Георги Бенковски

Създателят на вътрешната организация за освобождение на България Васил Левски при формиране на революционните комитети в българските земи първи включва в тях чужденци, работещи в "Източната железница" на барон Мориц Хирш. Върху неговата революционна..

публикувано на 22.04.24 в 08:15

Преди 80 години е открита Казанлъшката гробница

"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното заедно със своите коне. Заради многобройните могили с погребения на владетели от елинистичната епоха,..

публикувано на 19.04.24 в 04:35

Нови технологии пресъздават битката при Тутракан

Иновативен музеен обект отваря врати във военното гробище край Тутракан. Мемориалът "Тутраканска епопея – 1916" е в построена за целта нова музейно-експозиционна сграда. Тя включва редица нови технологии, които потапят посетителя в историята на..

публикувано на 18.04.24 в 12:15