Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Политологът проф. Ивайло Груев:

Фигурата на спасителя – все така търсена, въпреки горчивите уроци от миналото

Проф. Ивайло Груев
Снимка: Йоан Колев

Как изглежда България на прага на трети за годината парламентарни избори и редовен вот за президент и вицепрезидент? Какви са надеждите за формирането на стабилно мнозинство, което е в състояние да излъчи правителство? Тези въпроси не спират да вълнуват обществото, но за разлика от изборите през април и юли, вотът на 14 ноември ще премине под сянката на повишаваща се инфлация. Този факт, както и провеждането им във формат 2 в 1, прави прогнозите на електоралните нагласи изключително трудни. В специално интервю за Радио България, политологът и преподавател в университета в канадската столица Отава проф. Ивайло Груев представи своите наблюдения върху случващото се у нас, макар и погледнато от над 7000 километра дистанция.

„Страхувам се, че периодът на сътресения и нетрайност в политически план ще продължи и след изборите на 14 ноември. България е на над 1300 години, преминали сме през много светли векове, в които сме успели да изградим силна държавност. За съжаление, днес не виждам нужната далновидност и политическа зрялост у българския политически елит при взаимодействието му със силови световни играчи като Вашингтон, Брюксел, Москва и Анкара.“

Наред с уменията си да анализира процесите в политическата действителност, проф. Груев добре владее и изкуството на мерената реч. Затова свидетелства книгата му „Петият печат“, където откриваме стих, в който предизборната кампания е оприличена на празник, организиран с много пари и хора. Все още без отговор е въпросът, кой от претендентите за победата, ще успее да я извоюва. Засега обаче случващото се на политическия терен у нас предизвиква по-скоро смущение, отколкото разбиране или одобрение от страна на политолога:

„С поведението и постигнатото от тях, сценаристите на партията „Има такъв народ“ надминаха безспорния талант на Уди Алън. Що се отнася до новата политическа формация около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, истината е, че са млади, симпатични и образовани. С работата си през последните 4 месеца дадоха заявки как могат да се борят срещу корупцията. Аз обаче имам сериозни съмнения относно словосъчетанието „политически проект“. Изглежда сякаш се спуска някъде отгоре, а не е „роден“ от хората, протестирали с искане за промяна. Именно съставянето му от недоволни от досегашното статукво, би го превърнало в политически проект. Иначе е едно акционерно дружество, чийто механизъм е съвсем друг. Вторият важен момент е свързан с уточнението що е почтеност – към какво или кого е насочена и как ще се осъществи. Противниците на Априлското въстание, са били почтени поданици на Османската империя. Онези, които са в основата на Априлското въстание и последвалата Руско-турска освободителна война, са били почтени спрямо друга кауза. Така че е важно Кирил Петков и Асен Василев да определят рамките, в които се позиционират.“

Стратегически за България въпроси също очакват позиция от страна на двамата лидери на новата формация – какво мислят за проекта „Три морета“, какво е отношението им към Истанбулската конвенция, бъдещето на въгледобивната индустрия в контекста на Зелената сделка и доколко реалистично е България да влезе в еврозоната на фона на пандемия.

Дали бившите служебни министри ще последват примера на нови играчи от миналото, като Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, и ще се превърнат в любимци на народа, предстои да разберем. Със сигурност обаче сме свидетели на същото свръх проектиране на надежди върху новите политически лидери, каквото видяхме при възхода на царя и генерала.

Що се отнася до уроците за избирателите, те изглеждат все така ненаучени, защото търсенето на следващия национален спасител продължава:

„Не зная дали причината за този феномен се дължи на 500-те години робство, но вероятно има нещо общо – анализира проф. Ивайло Груев. – Нека не забравяме, че т.нар. кръвен данък – вземането на младите момчета и обучаването им да служат на Високата порта, е оказал влияние върху българския народ. Ако погледнете огнищата на народоосвободителното движение, на Просвещението, на Възраждането, те се намират в планинските райони. Това е така, защото момчетата са били скрити именно в тях. Влияние върху поведението и отношението на хората към заобикалящата ги среда оказва и наследеното от социализма очакване, че държавата е длъжна да се грижи за теб.“

Още от категорията

Българи от Хамбург на предпразнична онлайн среща

Българи от Хамбург организират онлайн среща, чрез която да създадат празнично настроение, посвещавайки няколко часа на българското слово, музика и традиции. Това е поредната проява на Клуба на българките и българските семейства в Хамбург, който..

публикувано на 03.12.21 в 16:37
Българските посланици на културата

Номинирайте своя посланик на българската култура по света до 4 декември

Оазисът на културата в родния радиоефир – програма „Христо Ботев“ на БНР, празнува своя 50-годишен юбилей през настоящата година. За да отбележат подобаващо половин век в ефира, колегите избраха да отличат 24-ма посланици на българската култура по света...

публикувано на 02.12.21 в 10:30

Външно министерство евакуира българи от Южна Африка

10 българи са напуснали Република Южна Африка със съдействието на Министерството на външните работи. Те са евакуирани с румънски полет с други граждани на ЕС. За организацията на завръщането активно са съдействали българските посолства в Претория и..

публикувано на 30.11.21 в 12:49
Подкасти от БНР