Трудни и несигурни били времената в началото на XX век. И тогава много българи потърсили препитание извън пределите на родината, а по-предприемчивите и находчивите успели да натрупат с много труд благосъстояние и да развият търговия. Светъл пример за стопански успех, дарителство и родолюбие от този период е житейската история на хаджи Ненчо Палавеев, когото днес наричат Благодетелят на Копривщица.
Той бил търговец в пристанищния град Александрия. Благодарение на уменията и опитността си, а и заради отличното владеене на шест езика, този българин успял да установи търговски отношения с Египет, Арабия, Судан и Англия в годините преди Първата световна война. Той обаче заделя голяма част от печалбата си за обществени цели в родния си град Копривщица.
През 1908 г. изпраща 40 хиляди златни лева за построяване на градско читалище, с негови средства се изгражда камбанария на една от църквите в града, ремонтира се местното училище, издига се паметник-костница на героите от Априлското въстание (1928 г.), който днес е символ на възрожденското градче.
Най-много хаджи Ненчо Палавеев се грижи за издръжката на местната гимназия. Изпраща големи суми, назначава и поддържа учител от Швейцария, който да обучава копривщенските ученици на френски език.
Читалищните дейци в Копривщица са истински посветени на своята работа и, въпреки трудното време, не оставят да изгасне родолюбивата искра, наследена от именития предшественик. Настоящият председател на читалището е софтуерен инженер и преподавател по приложно програмиране в копривщенската гимназия. От опит разбрал, че обществените институции могат да се развиват само ако в тях има отговорни и всеотдайни хора. Сега, заедно с учителската и читалищната дейност, Стоян Маринов съвместява и работа като зам. председател на общинския съвет в Копривщица.
„Но не институцията прави човека, а самият той може да промени облика и живота на едно читалище или на една обществена институция“ – казва младият председател на читалище „Хаджи Ненчо Палавеев“:
„Това коства доста от времето ми. Сутрин излизам от къщи в 6 и се прибирам вечер късно. Особено когато има събития в читалището, това изисква най-много време. Стараем се не просто да съществуваме, а да работим доста активно. Когато си поел такава социална отговорност, трябва максимално да си отговорен. Председател съм от малко повече от година и се старая нещата да се случват. Сега имаме повече събития, но заради пандемията изнасяме дейността си основно чрез интернет и е много трудно да се работи онлайн. Миналата година за пръв път отбелязахме 1-ви ноември в онлайн среда. Направихме цяла седмица, посветена на народните будители, като всеки от работещите към читалището по собствен избор се въплъти в ролята на един от националните ни будители. Идеята беше чрез слово и разказ за делата им, да припомним идеалите и заветите на великите българи. Това беше заснето с камера и всеки ден преди празника качвахме на страницата на читалището в социалните мрежи по едно видео. Те и сега са достъпни. Още има голям интерес, хората ни подтикваха да правим още подобни читалищни инициативи.“
Читалището в Копривщица е сред малкото в страната, които се помещават в своя собствена сграда, построена с даренията на хаджи Ненчо. Така то има и собствени приходи, с които финансира някои от дейностите си. Голям успех е възстановяването на киното, което било затворено близо 40 години. „Сега, благодарение на дарителите и общината, успяхме да възстановим кино-машината и екрана и да се включим във фестивала „Master of Art““ – казва Стоян Павлов:
„Една седмица прожектирахме български филми, заснети в Копривщица. Всичко беше напълно безплатно. Вълнуващо беше и самото разчистване на вещите, останали от миналото. Случайно намерихме папка с документи, а сред тях и писма, написани от учителката Евлампия Векилова. Това е жената, която е ушила знамето със златен лъв на зелен фон, което са развявали копривщенските въстаници през 1876г. Намерихме още интересни документи, свързани с историята на читалището.“
Снимки: архив, БГНЕС, koprivshtitsa-bg.com, Снимка: Facebook/Народно-читалище-Хаджи-Ненчо-Дончев-Палавеев-1869-Копривщица
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на..