Храната е тази, която свързва хората по света, чрез нея се опознаваме и чрез нея се обединяваме. В това си качество популярни или позабравени ястия от цял свят се появяват в кулинарната енциклопедия на традиционните ястия от цял свят „TasteAtlas”. България има с какво да се гордее върху кулинарната карта, но като че най-добре там ни представя хубавата българска баница.

• Признаха българската баница за световна вкуснотия

„Както българската шарена сол е била начело на класация в този атлас, така и баницата ни сега излиза начело, а в България всеки регион има разновидности на печива, подобни на баница.

Примерно в Ивайловградско може да намерите баница със сусам и тахан. В планинските райони по-скоро се среща баница със зелени неща, отколкото богатата баница с яйца и сирене. Аз бих казала, че това е наша регионална, не национална храна. Не мога да се ангажирам с историческия момент, времето, когато е възникнала баницата, но според мен началото й е тогава, когато хората са се научили да използват пшениченото брашно, защото за да се разточи добре, брашното трябва да има доста високо съдържание на глутен, характерно за пшеничното брашно. По това съдя, че баницата е относително ново ястие в исторически план. Баница никъде другаде, освен у нас, не се нарича по този начин, но това не я прави само наше ястие.

Тя е популяризирана от България, но трябва да имаме предвид, че и извън нашите предели има много майстори на точени печива. Това пък ни свързва и ни обединява тук, на Балканите.“

Идеята за тестени кори и плънка между тях, каквито са съставките на традиционната баница, съществува от Близкия Изток та до края на Балканския полуостров в посока Запад – уточнява етноизследователят. Баницата за българина обаче се е превърнала в синоним на дом, уют, в спомен за кухнята на баба и детството. „Баницата е единственото ястие на българина, за което е задължително да има компания. Тя се прави наведнъж в голяма тава, хубаво е да се изяде още топла. Затова баницата обикновено се прави за празник и подтиква хората да се съберат, за да си хапнат баница” – обяснява Десислава Димитрова:

„Много силно свързвам баницата с детството си, защото като малка живеех при баба ми в Монтана, която беше голяма майсторка. В момента, в който усетя аромата на печени кори и изобщо на баница, се връщам към моя вкус от детството. Едната ми баба, тази от Монтана, идва от планинските села в Стара планина, а пък другата беше от Златия, което е върху плодородната земя по Дунава. От баба ми от Монтана знаех разни баници с лапад, с лобода – с такива зелени неща, а пък бабата от Златия ми казваше, че баницата е с яйца и сирене. Това доказва, че в един Северозапад, който е ъгълчето на България, има различни възприятия за баницата. Затова баницата я разглеждаме и като характеристика за статус, т.е. ние от равното поле можем да си позволим баницата да е богата, да е с яйца и сирене, а онези хора, които са живели по-трудно в планинските райони, са ползвали зеленина, което са имали под ръка за своята баница“.

Съставил: Гергана Манчева (по интервю на Виктория Топалска от БНР-Видин)