Българската следа в Молдова е от преди повече от 200 години. По време на османското робство много българи търсят спасение извън пределите на родината си и мнозина от тях намират убежище в Бесарабия. Такъв е случаят и с рода на Димитър Боримечков – поет, общественик и интелектуалец, част от многобройната българска общност в Република Молдова.
Димитър Боримечков е роден на 1 май 1949 г., в Тараклия. "Това е моят роден град, това е моята малка родина" – казва той и продължава да разказва за своите предци.
Неведнъж Димитър Боримечков е идвал в България. У нас той също има много приятели и не крие, че прародината му липсва. На въпроса какви са приятелите му в България, той отговаря така:
"Много са приятелите ми – както кръвни, така и духовни. Моите приятели от България видяха в мен човек, който се интересува от родината си, от културата, от изкуството и от историята ѝ. Когато бях при тях, те ми казваха: "Митя, ти си наш гост, но знаеш повече за България". Отнасяха се много уважително към мен. Първоначално не разбираха с какво сме толкова различни от тях. Например, моите предци са живели в България, преселили са се тук и са приели местната култура и език. Кръвта ни е еднаква, но в духовен план се различаваме. Основните разлики се крият в езика, при нас той е по-чист, няма толкова заемки от турски и от английски. Затова пък в "нашия" език има много руски думи. И все пак лично аз смятам за своя първа родина България – там, откъдето са дошли моите предци. Чувствам се еднакво и тук, и там".
"Родината е там, където е душата" – заключава Димитър Боримечков.Снимки: личен архив
Изявени имена от писателското съсловие на България са включени със свои произведения в новия брой на електронното литературно списание „Eslavia“ . Това съобщиха специално за Радио България Аксиния Иванова и Иван Цанков, съответно, председател и секретар..
На 30 март 2004 година излиза първият брой на български вестник във Великобритания "БГ Бен". Началото е скромно – осем страници формат А4 и една голяма мечта – да се превърне в обединител на българите на Острова. Днес, 20 години по-късно,..
Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи от историческите общности – всичко това Илия Луков вплита в амалгама, побираща съзнателния му живот...