Поредната порция тежки пътнотранспортни произшествия през последните седмици накара МВР да насочи още повече усилия в посока контрол и превенция на пътния травматизъм.
Дни след встъпването си в длъжност, служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев обяви тринадесет мерки за противодействие на войната по пътищата на България. Сред тях е въвеждането на т.нар. „линеен подход“ на контрол, в който полицейските служители ще следят за поведението на шофьорите, движейки се заедно с тях. Завишава се и контролът в населените места за неправоспособни или употребили алкохол или наркотични вещества водачи.
Всички тези методи обаче са познати, прилагани са и досега в рамките на кампании, но ефектът от тях е краткотраен. В МВР липсва визия и ясна политика за превенция на инцидентите – смята бившият заместник- министър на вътрешните работи Филип Гунев.
“Политиката в съвременния свят трябва да се базира на някакво знание, да знаеш какви са причините за тези пътнотранспортни произшествия (ПТП), за да можеш да вземеш адекватни мерки – обясни той в интервю за БНР - Видин. – Такова знание в МВР е минимално. Когато имаш едно ПТП, е нужен добър анализ на местата, причинителите, пътните условия в околността. Тази информация ще ни даде добра база, на която да стъпим, но тя липсва. За леките произшествия въобще не се събира добра информация там, където КАТ не се вика. За тежките произшествия, където трябва много институции да идват и да анализират, трябва да се прави много добър анализ, а причините обикновено се свеждат до три-четири – превишена скорост, в редки случаи причината е в инфраструктурата и неизправността на превозното средство.
Когато един министър получи анализ на полицията за пътната безопасност, тя се свежда до суха статистика, която казва в коя област има повече или по-малко произшествия, но какви са причините – не ги знаеш. Съответно и мерките, които взимаш, са едни и същи: повече контрол, повече и по-високи глоби, но дали повече контрол ни трябва за неправилни изпреварвания и дали повече глоби ние налагаме за тях, защото сме установили, че това е водеща причина, такава идея просто нямаме.“
Министерството на вътрешните работи обаче не е единствената институция, призвана да следи и да се грижи за безопасността на пътя. Затова и отговорността не бива да пада изцяло върху служителите на реда – убедена е Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.
“Самият факт, че в момента се изкарват почти всички налични сили и ресурси на полицията в крайна сметка е някаква възможност за подобряването на ситуацията с пътната безопасност, но липсва координация между институциите, грижещи се за безопасността ни на пътя” – обясни Русинова и допълни:
“Органът, който е натоварен да извършва тази координация и контрола на тези единни действия, да ги изработи и предложи, е Държавната агенция по безопасност на движение по пътищата. Тя в момента е пряка дирекция към министъра на вътрешните работи, но продължаваме да виждаме системни пропуски, за които непрекъснато сигнализираме. Анализи за тежките пътно-транспортни с млади водачи и с обществения превоз на пътници и товари, не са изготвяни от 2019 година.”
Кризата с пътната безопасност достига неприемливи нива – смята и директорът на Института по пътна безопасност Богдан Милчев:
"Трагичното състояние на нашите пътища задълбочава кризата, докато тя не стигне нива, които според мен са неприемливи. Само от началото на август досега са загинали повече от 15 човека. Това е два пъти повече от същия период на миналата година. Ако нещата не бъдат нормализирани и не се предприемат спешни действия, ние ще се върнем към нивата от 2019-та година, което ни връща назад, вместо да се развиваме напред. Аз лично не виждам светлина в тунела.”
По думите му, нужен е екшън план, който сега и веднага да покажe някакъв резултат. Но, каквито и мерки да вземат институциите, важно е да знаем, че отговорността за живота ни на пътя е основно в наши ръце и да шофираме с повишено внимание.
Съставил: Йоан Колев
В "България днес" на 1 ноември слушайте з а измеренията на будителството и за личността на будителя – анализ на доц. д-р Морис Фадел от Нов български университет. Спомняме си и Христо Цокев, останал в историята на..
В българското посолство в Белград няма постъпили данни за пострадали български граждани при срутването на навес на жп гара в Нови Сад, съобщиха от външното ни министерство. Телата на осем души са извадени от развалините, а над 30 души са..
Две от трите власти, които избират членовете на Конституционния съд, определиха новите представители в най-висшия съдебен орган. Професорът по финансово право Сашо Пенов и Невин Фети, правен съветник на държавния глава, бяха излъчени от..
В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ...
Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и..
Заупокойна панихида за Архангелова задушница беше отслужена от патриарх Даниил във Военния музей-костница на софийските Централни гробища. В посланието..
Облачно