Картините на Петя Илиева са показвани в толкова много държави, че е по-лесно да кажем къде все още не са виждали живописните ѝ платна. Талантливата художничка е представила красотата на България в близо 50 страни на 6 континента, в това число и в далечната Антарктида. Нейно произведение притежава и президентът на Франция Емануел Макрон.
Рисува откакто се помни, а първата си по-значителна награда получава на 9-годишна възраст в Националния конкурс "България – земя животворна", от който и до днес пази диплома с логото "Знаме на мира". Завършва Националната художествена гимназия "Илия Петров" в София, след това "Живопис и естетика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", в родния си град. По-късно специализира "Реставрация на стенописи" във Виена, където между 1995 и 2010 г. участва във възстановяването на 8 знакови обекта.
"Вълнуващо е, че съм докосвала с четката си стенописите в две католически църкви във Виена, но най-запомнящи се са петте месеца, които прекарах в замъка Клам – разказва художничката в интервю за Радио България. – Там с моя учител проф. Фастел разкривахме стенописите, които са били запечатани, когато са електрифицирали замъка. Построен е през 1149 г., а през 1581 г. е придобит от фамилия Клам. Там е обособена семейна концертна зала, в която е свирил малкият Моцарт. Преди няколко години отидох да видя завършения вид на стаята с оригиналния клавесин, на който е свирил Моцарт и манекен, облечен в автентичен костюм и перука на виртуоза, както и стенописите, които тогава реставрирахме и съхранихме."
Платната на Петя Илиева греят в ярките цветове на българските шевици и фолклорни мотиви от всички области на България, превръщайки се в запазена марка на художничката. Какво я кара да се насочи именно към тях?
"Природата ми е такава, че винаги търся нещо уникално, нещо, което никой не е правил преди мен. Започнах да използвам фолклорните мотиви доста преди да бъдат експлоатирани с комерсиални цели. 2012 г. беше Европейска година на устойчивата енергия. Представих България на международна среща на артисти под егидата на ЮНЕСКО и търсих примери и символи на тази устойчива енергия, която е съхранила народа ни през вековете. Така стигнах до фолклорните мотиви – спомня си Петя Илиева. – Щастлива съм, че постигнах целта си и на места, на които не знаеха нищо за страната ни."
Д-р Илиева превръща темата в дългосрочна инициатива. През 2019 г. получава докторска степен с дисертацията "Българското изкуство и фолклор като международни мостове и културна дипломация" и започва мащабен проект, наречен "Изкуство за дипломация" (Art4Diplomacy), в който се включат и дипломатическите представителства в България. Чрез него запознава чужденците с българската култура, а българите – с красотата на чуждата.
"Произведения в рамките на този проект могат да се видят на редица обществени места в градския пейзаж на София, а вече и в Хавана. По инициатива на посолството на България в Куба организирахме изложба в залите на емблематичния Паласио дел Сегундо Кабо в Стара Хавана, заедно с проекта ми за улично изкуство – декорация с традиционни български и кубински мотиви на електроразпределителни кутии на две централни пешеходни улици в столицата. А последното ми участие беше в Мексико по повод 85 г. дипломатически отношения с България" – казва събеседничката ни.
Навсякъде Петя Илиева неуморно продължава мисията си по популяризиране на българската култура, запознава хората с интересни неща за страната ни, които не могат да намерят в Интернет и с които да провокира желанието им да посетят родината ѝ. А произведенията ѝ я превръщат в истински посланик на българската култура в целия свят.
"Дълго време след представянията, хората ми пишат и споделят впечатленията си с благодарност, че поне за малко по някакъв начин съм ги срещнала и заредила с енергията на България – споделя Петя Илиева. – За мен тези срещи с хората са истинско училище. Истинското изкуство не е самоцелно. В работата си винаги се стремя крайният продукт да има симбиоза от образователен и естетически елемент и да достига до възможно най-широка публика."
Вижте също:
Снимки: личен архивDe Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход..