"Ла Сапиенца" в Рим е един от най-старите и престижни италиански университети, основан през 1303 г.. В наши дни това е най-големият университет в Европа по брой студенти редовно обучение. Подобно на други висши учебни заведения на Ботуша, и в него се преподава български език. В момента българският лекторат се числи към една голяма катедра "Европейски, американски иинтеркултурологични изследвания", и е в колегиума "Южнославянски езици", заедно със сръбски и хърватски, научаваме от доц. Наталия Няголова, лектор по български език и култура в "Ла Сапиенца".
Вижте видеото:
Някои студенти посещават лектората по български в "Ла Сапиенца", защото са с български произход и това е начин да поддържат връзка с далечната си родина, други - защото имат приятели българи или са били в страната ни:
"Имах докторантка, която случайно попада на едни археологически разкопки близо до Шумен и така харесва България, че започва да учи български – казва доц. Няголова. – В момента имам студентка, която пък е потомка на бесарабски българи и така попадна в нашата група. Но като цяло италианците имат голям потенциал да изучават българския. Все пак нашият език е аналитичен, какъвто е и италианският."
Освен в "Ла Сапиенца", български език и литература се преподават в университетите в Неапол, Венеция, Болоня, Бари, Триест. Началото е поставено още през 1929 г. от италианския славист и българист Енрико Дамяни, който създава катедрата по славянски литератури в "Ла Сапиенца", а през 1942 г. той основава и катедра по български език в Неаполския университет. Именно Енрико Дамяни е ученият, който поставя основите на италианската катедра в Софийския университет през 1942г. Принос към популяризирането на българския език и култура в Италия имат учени като Рикардо Пикио (1923-2011), както и видните съвременни италиански слависти Санте Грачоти, Джузепе Дел’Агата, Марио Капалдо, Марчело Гардзанити.
"Италианците имат много силна палеославистична школа. Но това нещо е позагаснало, макар че ги има все още тези връзки, тези специалисти, но нe може да се каже, че има масов интерес към палеославистиката сред младите тук – казва доц. Няголова. – От друга страна, за съжаление, много от студенти нямат информация за България, за културата и нашия език. Защото българският е специфичен в славянското семейство. Смятам, че трябва да се работи в насока осигуряване на повече преводи на българска литература и филми в Италия. Българският културен институт в Рим прави много в това отношение, колегите българисти в Италия – също, но не е достатъчно. Може би трябва да се измислят още начини българската литература да достигне до италианците, и не само съвременната. Ние имаме бели петна около нашата класическа литература, както и поостарели преводи, които трябва да се актуализират. Това е много важен канал, по който нашата култура да се популяризира в Италия" – заключава доц. Няголова.
Вижте още:
Видео: Венета Николова
Снимки: Венета Николова, Елена Каркаланова
Български фолклорни състави от 17 европейски държави пътуват към Палма де Майорка, за да се хванат на общо хоро. "С нетърпение очакваме да пристигнем, да се срещнем със стари колеги и приятели, както и да намерим нови приятели" – пишат сънародници..
„Когато има общи цели и желание за разбиране, българската общност в Атина доказва, че е част от многообразното европейско семейство с неповторим език, култура и традиции“ – с тези думи на равносметка във фейсбук започна 2024 година за..
България отдава голямо значение на активните контакти с българската общност в Косово, заяви държавният глава Румен Радев. Той прие представители на Дружеството за развитие и интеграция на българската общност в Република Косово "Дрибок", съобщи..
Обединената гимназия в с. Шищавец и Средното училище в с. Борье, община Кукъс в Албания, в които се обучават етнически българи, се сдобиха с два..
Над 7000 деца от българската историческа диаспора в Украйна, Молдова, Сърбия, Северна Македония и Албания се превърнаха в своеобразни посланици на..