Желанието ѝ да помага на ощетените от съдбата малки души я отвежда до другия край на земното кълбо. Д-р Елена Щърбанова – специализант по анестезиология в столичната болница "Света Екатерина" признава, че открай време е искала да участва в доброволчески мисии на Черния континент. През миналото лято тя се свързва с българската фондация "Втората миля", която набира средства за децата в Африка и с нейна подкрепа заминава за Кения. Младата лекарка сама финансира пътя и триседмичния си престой в пансион за деца в Накуру – един от най-големите кенийски градове. "Основната идея на мисията ми беше да дам на децата любов, добър пример и като цяло – едно истинско християнство", казва д-р Щърбанова и допълва:

"Пансионът се състои от начално училище и от гимназия. Децата са  между 300 и 400. Голяма част от тях нямат родители, пълни сираци са, живеят, учат, хранят се там. Посетихме един квартал, който беше, по българските стандарти, направо бунище, и откъдето бяха взети повечето от тях. И беше много съкрушително да видиш в какви условия живеят хора по света. Първата реакция, когато отидеш на такова място е шокът от мизерията, в която живеят малки, невинни хора, тези дечица. Да разбереш как започва животът им, как продължава и до голяма степен как свършва, защото средната продължителност на живота там е много ниска, между 30-35 години."

Оказва се, че българската фондация е единственият чуждестранен дарител на пансиона в Накуру, осигуряващ храна, дрехи, течаща вода, чинове и пр. за малчуганите. Но българската помощ няма само материални и финансови измерения, важна е и психологическата подкрепа. "Редувахме учебни часове и помощ в кухнята с игри. Защото най-важното е да бъдеш с тях, да им покажеш, че някой се интересува и че не са сами", споделя д-р Щърбанова и добавя:

"Беше впечатляващо как децата са изключително благодарни. Може би защото знаеха, че другата опция е да са на улицата, да нямат храна, да нямат покрив. Изключително щастливи, благодарни деца за всичко, което имат. Ние им давахме храна, дрехи, награди, но те най-много се радваха на вниманието ни – да им покажеш любов, да си поиграеш с тях или да им помогнеш за училище. А много от децата имат тежки истории – част от тях са били малтретирани, на други родителите им са били убити пред очите им, имаше деца, заразени със СПИН, някои от които бяха заразени и от изнасилване. Но никой, повтарям никой, не се оплакваше! Децата бяха щастливи, че имат възможност да се образоват. Там децата приемат образованието като дар."

Д-р Щърбанова разказва за неподправеното учудване и радост на малчуганите, когато им показвала снимки от телефона си.  "Те разбраха, че аз имам семейство – майка, баща, сестра и че всички са живи. В техните очи аз бях някаква привилегирована звезда от България", казва младата лекарка и добавя, че помощите на българската фондация са от жизнено значение за тези малки души на другия край на света:

"За мен това също беше много променящо. Да видя как с 20 лева мога да осигуря за едно дете храна за цял месеци като се замисля за какво тези пари ги харча в България. Опитът в Кения ме научи да бъда благодарна за това, което имам и да осъзная колко сме благословени в България. Същевременно ние носим отговорността да помогнем на тези, които нямат. Най-важното беше да отида там и, доколкото мога, да покажа Божията любов на тези деца – да усетят, че не са сами на този свят, въпреки че те са убедени, че никой не ги обича. И е много хубаво да им покажеш, че не е така", каза в заключение д-р Елена Щърбанова.

Вижте още: 

• Живко Михайлов, Бенин: Построил съм около 20 нови детски селища в Африка

• Клер Теодора Апово – българско момиче от Бенин

• При българите в Йоханесбург

• Българин учи деца в Уганда на български песни и хора

 Снимки: личен архив на д-р Елена Щърбанова