Желанието ѝ да помага на ощетените от съдбата малки души я отвежда до другия край на земното кълбо. Д-р Елена Щърбанова – специализант по анестезиология в столичната болница "Света Екатерина" признава, че открай време е искала да участва в доброволчески мисии на Черния континент. През миналото лято тя се свързва с българската фондация "Втората миля", която набира средства за децата в Африка и с нейна подкрепа заминава за Кения. Младата лекарка сама финансира пътя и триседмичния си престой в пансион за деца в Накуру – един от най-големите кенийски градове. "Основната идея на мисията ми беше да дам на децата любов, добър пример и като цяло – едно истинско християнство", казва д-р Щърбанова и допълва:
"Пансионът се състои от начално училище и от гимназия. Децата са между 300 и 400. Голяма част от тях нямат родители, пълни сираци са, живеят, учат, хранят се там. Посетихме един квартал, който беше, по българските стандарти, направо бунище, и откъдето бяха взети повечето от тях. И беше много съкрушително да видиш в какви условия живеят хора по света. Първата реакция, когато отидеш на такова място е шокът от мизерията, в която живеят малки, невинни хора, тези дечица. Да разбереш как започва животът им, как продължава и до голяма степен как свършва, защото средната продължителност на живота там е много ниска, между 30-35 години."
Оказва се, че българската фондация е единственият чуждестранен дарител на пансиона в Накуру, осигуряващ храна, дрехи, течаща вода, чинове и пр. за малчуганите. Но българската помощ няма само материални и финансови измерения, важна е и психологическата подкрепа. "Редувахме учебни часове и помощ в кухнята с игри. Защото най-важното е да бъдеш с тях, да им покажеш, че някой се интересува и че не са сами", споделя д-р Щърбанова и добавя:
"Беше впечатляващо как децата са изключително благодарни. Може би защото знаеха, че другата опция е да са на улицата, да нямат храна, да нямат покрив. Изключително щастливи, благодарни деца за всичко, което имат. Ние им давахме храна, дрехи, награди, но те най-много се радваха на вниманието ни – да им покажеш любов, да си поиграеш с тях или да им помогнеш за училище. А много от децата имат тежки истории – част от тях са били малтретирани, на други родителите им са били убити пред очите им, имаше деца, заразени със СПИН, някои от които бяха заразени и от изнасилване. Но никой, повтарям никой, не се оплакваше! Децата бяха щастливи, че имат възможност да се образоват. Там децата приемат образованието като дар."
Д-р Щърбанова разказва за неподправеното учудване и радост на малчуганите, когато им показвала снимки от телефона си. "Те разбраха, че аз имам семейство – майка, баща, сестра и че всички са живи. В техните очи аз бях някаква привилегирована звезда от България", казва младата лекарка и добавя, че помощите на българската фондация са от жизнено значение за тези малки души на другия край на света:
"За мен това също беше много променящо. Да видя как с 20 лева мога да осигуря за едно дете храна за цял месеци като се замисля за какво тези пари ги харча в България. Опитът в Кения ме научи да бъда благодарна за това, което имам и да осъзная колко сме благословени в България. Същевременно ние носим отговорността да помогнем на тези, които нямат. Най-важното беше да отида там и, доколкото мога, да покажа Божията любов на тези деца – да усетят, че не са сами на този свят, въпреки че те са убедени, че никой не ги обича. И е много хубаво да им покажеш, че не е така", каза в заключение д-р Елена Щърбанова.
Вижте още:
Снимки: личен архив на д-р Елена Щърбанова
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..
Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията,..
Преди малко повече от 80 години, през 1942 г., в София се ражда едно момче – плод на любовта между българка и французин. Родителите му се запознават във..