Дни преди 1 март стопанките изработват мартеници и при изгрев слънце ги увиват около китките на своите близки.

Баба Марта и нейните братя Голям и Малък Сечко

В българския традиционен календар годината е разделена на дванадесет месеца, както и в Юлианския. Но имената, с които ги е наричал народът ни, са различни. „По грозде време”, или „Димитровски месец” наричали някога октомври, „Рангеловски месец” – ноември и..

публикувано на 18.02.11 в 09:56
Според вярата на нашите предшественици, побратимите трябва да се почитат като истински братя.

"Чисто като пшеница, благо като хляба" – ритуали за побратимяване

"Чисто като пшеница, благо като хляба" трябва да е побратимството според народа ни. Това е и част от ритуалната формула, която се изрича при установяването на тази силна връзка между двама души. Какви са ритуалите и вярванията, свързани с побратимството?..

публикувано на 09.02.11 в 12:53
В църквата

Здраве, живот и хубаво време никога не омръзват

„Здраве, живот и хубаво време никога не омръзват” – казва народът ни. И още: „Здравето е най-големият имот.” За да придобият това безценно благо, българите са установили цяла поредица от ритуали и празници. Някои от тях се изпълняват и до днес – преди всичко..

публикувано на 02.02.11 в 13:58

"Първа чаша за здраве, втора чаша за радост..."

Българският фолклорен календар е изпъстрен с множество празници, които носят името на ортодоксални светци. Някои от тях се коренят изцяло в езическите схващания за света. Защо, приемайки християнството, нашите предци са запазили митологията и обичаите си?..

публикувано на 26.01.11 в 13:03

Собствен товар не тежи

Сами ли решаваме съдбата си или всичко в живота ни е предопределено? Кой подрежда хората, случките и уроците, които срещаме по пътя си? Можем ли да променим предначертаното? Това са все въпроси, задавани през вековете на различни езици и в различни точки на..

публикувано на 19.01.11 в 13:53
В коледарската песен, пълна с пожелания за къщата и стопаните й, думата „добро” се споменава стотици пъти.

Добър час, добра среща, добра година

В неписаната книга на българските житейски мъдрости има всичко – ритуали, обичаи, безброй притчи, поверия, забрани... Ние, съвременните българи, продължаваме да разлистваме невидимите й страници във всеки важен момент от битието си. Далече назад е времето,..

публикувано на 22.12.10 в 12:03

Тайнственото хоро – старинен обичай “Пазене на кваса”

“Пазене на кваса” е старинен обичай, извършван в дните между Игнажден /20 декември/ и Васильовден /1 януари/. Обгърнат от тайнственост, този ритуален цикъл е малко известен. Описан е за пръв път в края на ХІХ век. Обичаят е разпространен само в някои райони..

публикувано на 10.12.10 в 14:02

Празничната премяна

Както художникът изразява себе си в своите произведения, така и българските жени оставяли частица от личността си в украсата на празничното облекло. Шарени гайтани, везани и тъкàни орнаменти изпъстрят традиционната българска носия. Съчетани в неподражаема..

публикувано на 09.12.10 в 10:05

„Наше лошо няма” – подкрепата на общността като извор на оптимизъм за българина

„Наше лошо няма” е популярна българска поговорка. Често я използваме в шеговит контекст с присъщата за българина склонност да се шегува със своите кривици. Произнасяме я и с оптимизъм, и с вяра в способностите ни като народ с дълговечни традиции. „От..

публикувано на 25.11.10 в 13:32

Сребърна хурка, златно вретено

Какво е символичното значение на хурката и вретеното в българските традиции? Защо в народните песни, приказки и легенди те често са сребърни или златни? От какво предпазват и какво е мястото им в народните обичаи и обреди? “Сребърна хурка си ти, Русанке,..

публикувано на 25.11.10 в 13:25