Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво става с Видинската синагога?

Видинчани по повод и без повод се хвалят с разположения в сърцето на града уникален Сакрален триъгълник, в който на разстояние един поглед са разположени молитвените домове на трите основни религии- православният храм "Свети Николай Мирликийски", Джамията на Осман Пазвантооглу и Синагогата. А темата за неслучилата се реставрация на еврейския храм се актуализира поне по веднъж в годината.
Майер Рафаел Алхалел
 
"Синагогата е имот на видинската еврейска общност. Но тя е и част от историческата памет на този край"- каза при един такъв повод през 2008 година Майер Рафаел Алхалел, месеци преди да си отиде от този свят.

"Дойдох да видя в какво състояние е една от най-големите еврейски Синагоги на Балканите"- каза през същата тази 2008 година, при посещението си във Видин, посланикът на Израел у нас Ноах Гал Гендлер.
 
 
Посланикът насрочи срещата си с видинските евреи пред липсващите двери на Храма. И припомни, че някога молитвеният дом се е издържал от религиозен данък- "араха", внасян от всяко еврейско семейство. Днес това е невъзможно- видинските евреи са не повече от 20 души. И в духа на пословичния за националността им прагматизъм, малобройната видинска еврейска общост през 2008 година за пореден път изрази- този път пред посланика, съгласие да бъде завършено започналото през 80-тте години преустройство на храма в концертна зала. Стига това да върне архитектурния блясък на Синагогата. Тогава разговорът трая 15-тина митути, след което Негово превъзходителство продължи официалните си визити. А съдбата на Синагогата с нищо не се промени.

Тези дни отново излезе повод да се запитаме какво се случва или по-точно защо нищо не се случва със сградата на Видинската синагога- на посещение във Видин бе председателят на организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти, който обяви, че организацията е сключила договор с министерството на културата за безсрочно безвъзмездно ползване на храма, срещу условието той да бъде реставриран. Новината е може би добра, но от коментара на госта стана ясно, че в договора не е посочен срок- ако не броим преотстъпката- безсрочно и безвъзмездно...
Максим Бенвенисти
 
"Когато сме сключвали договора през 2009 година, в този договор няма поставен срок. След като не е фиксиран срок, всичко е в ръцете на министерството на културата. Но на мен ми се струва, че каквото и да се случва, може да се случва най-рано през 2012 година. В договора е казано, че "Шалом" дава еврейски имот- Видинска синагога- на министерството на културата срещу реставриране на Синагогата в първоначалния й вид и отделяне на 40 кв.м. от реставрираната площ за нуждите на местната еврейска общност. Когато сключвахме този договор, ние не сме поставяли въпроса за срокове, защото знаем, че държавата има своите приоритети и Видинската синагога не може да бъде в първия ред на тези приоритети... Но смятаме, че вече е време да проведем този разговор"- категоричен бе Максим Бенвенисти. Той и представители на "Шалом" връчиха плакет на Lions Club Видин за провеждането на кампания за почистване на Видинската синагога- "за проявеното благородство, добрина и загриженост за опазване и съхраняване на еврейското културно и историческо наследство в България".

"Предриехме тази инициатива, защото Синагогата е част от културното наследство на Видин", каза вицепрезидентът на Lions Club Видин Калин Танчев. Неправителствената организация е единствената, реално направила нещо за архитектурния паментик. При посещението си във Видин представителите на "Шалом" са се срещнали и с областния управител на Видин Пламен Стефанов, с когото обсъдили бъдещето на Видинската Синагога.

"Ние имаме свещеното задължение да пазим еврейското имане, общинското еврейско имане в България. И ще го пазим. Няма да отидем към формата на дарение, защото няма достатъчно гаранции, че дареният няма да злоупотреби с дарението. Докато правото на безсрочно безвъзмездно ползване дава достатъчно правни гаранции, че ползвателят не може да направи с имота нищо друго, освен това, което е написано в нотариалния акт"- така Максим Бенвенисти коментира алтернативата Синагогата да бъде дарена на държавата. От "Шалом" заявиха още, че вярват на обещаното от министъра на културата Вежди Рашидов Видинската синагога да бъде реставрирана и стопанисвана така, както е указано в двустранно подписания договор. И не смятат, че е уместно едностранно да предлагат друго.

Реших да използвам последния повод да се заговори за Синагогата и да припомня няколко истини за неслучилата се и все още неслучващата се реставрация на храма:
              Архив на Майер Алхалел
 
*През 1892 еврейската общност взема решение да издигне нова Синагога на мястото на изгорялата.
*На 28 септември 1894 Синагогата е осветена тържествено, като службата води главният равин на България.
*През 1948 за Израел заминават близо 1200 видински евреи, а Синагогата е предадена за стопанисване на община Видин.
 
*През 1950 молитвеният дом е превърнат в склад...

*През 1986 по препоръка и със средства от тогавашния Комитет за култура започва реставрация на Храма, който е паметник на културата.
*През 1991 ремонтните дейности по сградата са спрени, а имотът е върнат в активите на видинската еврейска общност.
 
А ето и другата страна на фактите, разказани ми от Майер Рафаел Алхалел: "Мястото, на което е построена видинската Синагога, е свято. В годините след Освобождението тя е една от най-достолепните сгради в града. Във входа на храма били монтирани две големи плочи от бял мрамор, на които са гравирани имената на видинските евреи, дали живота си за България- от опълченците в Руско-турската война, до войниците и офицерите, загинали в Първата световна. Когато през 1986 започва реставрацията на сградата, част от уникалното обзавеждане, паметните плочи и дървените "ферми" от демонтирания покрив са предадени на Историческия музей. Тогава е платена и доставена медната ламарина за покрива. А десетки видинчани участват в събирането на вторични суровини- защото такова е условието на медодобивния завод в гара Искър- да получи за преработка равно количество мед. Ролоните с чисто новата медна ламарина са оставени на съхранение в тогавашното общинско предприятие "Материално-техничеко снабдяване". Какво е станало с тази медна ламарина днес никой не се наема да каже... Както се губят и следите на поръчания в Мюнхен орган...

До 1991 санирането на сградата се извърва под надзора на архитект от Комитета за паметниците на културата. Строителните работници започват укрепването от основите- метър по метър. Втората стъпка е поставянето на т.н. "шайби", които са монтирани до височина 6,5 метра. За пролетта на 1992 е планирано изливането на бетонния покривен пояс и монтирането на специално отлетите метални ферми, точно копие на демонтираните дървени конструкции. За монтажа Комитетът за паметниците на културата насочва целево 200 000 лева. Направен е специален релсов път за кран... Но парите не стигат до храма, заради отказа на общински чиновник да оформи договора по превода- от донора, през "Шалом", към изпълнителя на поръчката..."- в тази част от своя разказ Майер Алхалел се поумълчава, после деликатно уточнява, че някои от длъжностните лица не са се оказали на очакваната висота...

Тези неусвоени пари са последното финансиране за реставрацията на видинската Синагога. И тогава, и днес механизмът е прост- желаещите да помогнат трябва да внесат сумата по сметките на организация "Шалом", със заявена воля на дарителя. Само дето никой не го прави. Мнозина говорят в бъдеще време, с "трябва", "нека" и подобни. Но реални пари никой не е дал. И така вече 20 години... И за да е пълна картината, нека кажем и другото- във Видин открито се говори, че се чака сградата на молитвения дом да се срути, за да си напазаруват можещите петното- мястото било хубаво... Към тях е финалната реплика от разказа на покойния вече Майер Алхалел:
"Укрепването на сградата е правено с качествени материали, съобразено е със строителните стандарти и дори в този си вид, Синагогата ще надживее всички ни."

При поредната ми среща с оголените стени на достолепния някога еврейски молитвен дом осъзнах още веднъж няколко неща:
 
Аз съм християнка. Семейните ми корени тръгват от Чипровско и Одринска Тракия. Но живея във Видин. Защото искам да съм тук. Защото обичам този град, колкото подобно чувство днес да е непрактично и странно. Обичат Видин и малцината евреи, останали тук след преселението от 1948 година, когато за Израел заминават близо 1200 техни сънародници.
 
Наближават избори. Време е пак някой да се сети за Синагогата. Нека политиците обещават- гражданите знаят, че все някаква част от обещаното се случва, а пред нищото и малкото е нещо...
 
Но когато обещават за Синагогата, ще съм склонна да им вярвам само когато го заявяват в присъствието на малкото останали видински евреи. Защото те пазят истината за нашата Синагога. И пред тях лъжите няма как да минат.
По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Хората от Добри дол искат да възстановят читалището си

Екипът на радио Видин  гостува на Добри дол. Село, което е на кръстопът, село, в което природата е  благосклонна към хората тук и климатът е изключително благоприятен и топъл.  Селото се споменава за първи път в турски документ от средата на 16 век под името Добрин дол. Димитър Маринов пише, че Добри дол е „старинско село“ и „преданието не..

публикувано на 06.09.24 в 12:00

Стоил Цицелков: ЦИК защитава политическите, а не гражданските интереси

Формациите демонстрират незаинтересованост от разпространението на визиите, а хората вече са загубили доверие.  Как съдбата на България, а не злободневието, може отново да е в основата на диалога?  Защо предизборните кампании спряха да бъдат арена на идеите?  Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков . Радио ВИДИН:..

публикувано на 05.09.24 в 10:05

Тома Ушев: Основните стълбове за реализацията на България са образованието и църквата

Формациите демонстрират незаинтересованост от разпространението на визиите, а хората вече са загубили доверие.  Как съдбата на България, а не злободневието, може отново да е в основата на диалога?  Защо предизборните кампании спряха да бъдат арена на идеите?  Предстоящият вот дискутираме  с анализатора  Тома Ушев , автор в дясната платформа..

публикувано на 05.09.24 в 10:00

Ще има ли пари за пенсионерите?

Прогнозите за българската пенсионна система показват мрачно бъдеще, ако не бъдат предприети драстични мерки. Според доклад на Националния осигурителен институт (НОИ), за да се гарантира стабилността на пенсионната система до 2070 година, осигуровките за пенсии трябва да се повишат повече от двойно. Настоящият процент от 16% върху осигурителния..

публикувано на 04.09.24 в 10:45

Политическите страсти се нажежиха далеч преди изборите

Политическата криза у нас премина на нов етап - пренесе се и на вътрешнопартийно ниво. В навечерието на предизборната кампания скандали разтърсиха две от основните политически сили у нас - ДПС и БСП.  От вчера сутринта Централната избирателна комисия трябваше да започне регистрацията на партиите и коалициите за участие в изборите за народни..

публикувано на 03.09.24 в 11:51

Колко сериозен е проблемът с безводието

Над 400 населени места у нас официално имат издадена заповед от кмета за воден режим. Още 140, по сигнали на граждани и медийни публикации също имат проблеми с водоснабдяването. Това съобщи Тома Белев- съпредседател на "Зелено движение", природозащитник. Той е изготвил карта на безводието у нас. Информацията не е публична, разпръсната е по..

публикувано на 02.09.24 в 15:02

Хората от Боровци очакват ремонт на моста в селото

Екипът на Радио ВИДИН е на гости на Боровци седмица преди фестивала там.  Селото има добро местоположение, на 10 км е от Монтана и на 10 км от Берковица. Има интерес към закупуване на имоти там.  В селото ни очакват деца, които участват в певческата група към читалището, са се събрали от рано сутринта, за да могат да покажат какво са научили..

публикувано на 30.08.24 в 11:30