Ако кучетата можеха да говорят

Има една приказка, че стандартът на градовете може веднага да се познае по състоянието на обществените тоалетни и отношението към бездомните кучета. Ако ползваме тази мярка, то какво да кажем за Видин?

 

 

 

Разходка по коя да е от улиците, из жилищните квартали или из парковете на града лесно може да подскаже какъв ни е стандартът... Но да речем, че вървим към подобрение. Преди може би година бе открита амболатория в града, която да бъдат кастрирани бездомните кучета, да ги обезпаразитяват и евентуално да ги лекуват. И така да се контолира тяхната популация. Дали обаче и тук ще се провалим, и дали ще се окаже, че и това не е съвсем както трябва?...

Преди дни председателят на Видинското дружество за защита на животните Любов Гусева алармира за това, че е имало усложнения след кастрацията при женските кучета.

 

"Куче, което е кастрирано юли месец миналата година в общинската амбулатория, е заведено за лекуване при частен ветеринарен лекар", обясни Гусева. Според председателя на видинското дружество кучетата не се лекуват достатъчно дълго време в амбулаторията и се пускат преди да са напълно оздравели. 

 

Любов Гусева започна граждански протест- гладна стачка, за да бъде чута от компетентните органи и да се обърне внимание на случая.

 

Има ли наистина нарушения и некомпетентност в работата на екипа във видинската амбулатория- това се опитахме да разберем като потърсихме всички гледни точки.

Проверка по случая е направена през есента на миналата година от комисия с представители от Ветеринарната служба, Комисията по професионална етика към Българския ветеринарен съюз, Фондация "Четири лапи" и представители на защитни организации. Комисията е трябвало да проследи кастрация на женско куче, но точно тогава д-р Любомир Иванов е отсъствал от работа и е направена проверка само на фактите по случая. Препоръката на комисията е да се проведе конкурс за мястото на управител на амбулаторията и да се изисква кандидатите да имат опит при лечение на дребни животни.

"Единственият проблем е времето, за което се наблюдават животните след операция в амбулаторията"- това е мнението на председателя на Видинската етична комисия към Ветеринарния съюз д-р Валентин Николов.

"За да бъдат оставени кучетата по-дълго за наблюдение, трябва да се осигурят повече средства от Общината за изхранването им и грижата за тях", допълни д-р Николов. Това е позицията и на екипа в амбулаторията.

"При аутопсията на едно от кучетата, които са занесени от Любов Гусева за лечение от частни ветеринари, е установено, че кучето има кървава диария, което няма нищо общо с кастрацията", защити се д-р Любомир Иванов, управител и ветеринар в общинската амбулатория. При аутопсията е установено, че кучето е умряло след хранително натравяне. Комисията обаче е установила, че освен това куче, още две са лекувани от ветеринарни лекари, след като са доведени от председателката на дружеството. Отговорът на единия от лекарите е, че четириногият пациент е в добро общо състояние, с лека дехидратация, а раната от операцията има инфектирани места.

В крайна сметка дали причината за усложненията след кастрация е медицинска (т.е. в д-р Иванов) или в липсата на средства за по-продължителен престой на бездомните животни- до отговор на този въпрос не успяхме да стигнем...

"Общината трябва да сезира Агенцията по храните, а ние от своя страна да сезираме комисията по етика да направят проверка на работата на д-р Иванов", смята д-р Валери Велков, началник отдел "Здравеопазване на животните" в Агенцията по безопасност на храните във Видин.  

 

 

От общината обаче отказаха да дадат коментар по случая. Така сега можем само да гадаем какво ще се случи с д-р Иванов, ще бъде ли проверен и той конкретно, има ли вина или не... Това, което стана ясно е, че към момента има предписание ветеринарят да не кастрира женски кучета. А това, което е важно в цялата история е, че кучетата, колкото и да ни е досадно тяхното присъствие по улиците, трябва да бъдат третирани съобразно законодателството и етиката, за които претендираме, че имаме като държава член на ЕС.

 

Защото, ако ние- хората, можем да се защитим и да говорим, когато са ни нарушени правата, то животните няма как да го направят...