Резбата- трудно, но нежно изкуство

Дърворезбата винаги е била неразделна част от българския бит и традиции. Тя е трудно, но нежно изкуство, което се прави върху плътта на дървото. Дърворезбата носи топлина и уют в дома, разкош и самобитност в обществените сгради и неповторимост в църквите. Световно известни са основните български резбарски школи- Тревненска, Дебърска и Самоковска.

 

Вярно е, че сега компютрите и машините могат да постигнат много, ала старите майстори винаги ще се помнят и ценят.

 

Във Видинското село Иново от две години също има такава школа, с ръководител Валентин Каменов. Той е подготвил 38 свои възпитаници. По-малките получават удостоверение за завършен курс, а по-големите сертификат от Регионалната занаятчийска камара.

 

"Уча децата на всичко, което зная; не крия фризовете си и на по-талантливите и по-напредналите им разрешавам да ги работят"- усмихва се майсторът.

"Дърворезбата е не само красота, но и тежка физическа работа, изпитание за психиката. Няма лошо дърво - има неправилен избор. В зависимост от вида на произведението, се подбира и видът дърво, което ще се резбова", поучава бай Вальо. И все пак признава, че чемширът е най-желаният материал за дърворезбарите.

 

"Чемширът за нас е като златото!"- клати глава майсторът, но и веднага добавя, че умелите ръце могат да изваят красиви неща и от липа, череша, или орех...

 

Оставени в естествения им вид или подсилени с подходящ лак и цветен байц, готовите творби се превръщат в непреходни произведения на изкуството.

 

Все още има чираци, калфи и майстори дърворезбари, които и до ден днешен продължават да полагат тежък труд, съчетан с любов и внимание, създавайки разкошни пана, корнизи, тавани, орнаменти, рамки, фризове и цели иконостаси.