С надежда за достойни старини...

"Проблемът на възрастните хора не е само финасов. Живеем във време, в което се прекъсва връзката между поколенията, прекъсната е взаимопомощта, прекъснати са традициите. Това е нашата болка- липсата на достатъчно средства, тъжните вечери на майките, бабите и дядовците, останали сами по селата да живеят със спомените си"- продължи разказа си Малинка Башлийска. Самата тя, както и много други хора на нейната възраст, е пътувала зад граница- не на екскурзия, а за да работи.

 

 

 

 

"Отидох в Италия, за да работя и да върна заема си"- продължи разказа си възрастната жена, която в момент на болка и отчаяние написва и стихотворение:

"Коя ли сила ме разлюля
и ме изхвърли от родната земя.
И като птиците наесен,
поех с тъжна песен по света-
да търся хляб и свобода.
А свободата е Живот-
живот на родната земя.
И като птиците ще се завърна.
Но ще дойде ли пролетта?"...

"Наистина всички се чувствахме изхвърлени от родната си земя. А България е Рай, тук са най-хубавите хора, най-хубавата природа. За съжаление- не го осъзнаваме, допускаме грешки, за които ще плащат нашите деца"- каза Малинка Башлийска. Въпреки всички трудности и проблеми, обаче, тя е категорична и вярва, че след време за възрастните хора ще има домове и Дневни центрове. "Цялото общество, и най-вече младите, трябва да се обърнат към живота на възрастните хора, защото те са носители на вековната мъдрост"- каза Башлийска и допълни: "Надежда ни трябва- за по-добри времена, за това, че ще се върнат децата ни, ще празнуваме заедно празниците си, ще се радваме на внуци и правнуци".

За празника на възрастните хора тя пожела: "Преди всичко здраве- то е най-ценното богатство! Да си помагаме да се отлепим от тежката криза! Пожелавам им надежда и оптимизъм, че днешният ден ще мине и утре ще грейне онова хубаво слънце, което ще укрепи вярата и духа ни!"