Защо децата се страхуват от тъмното през нощта, а възрастните се страхуват от светлината на деня?

От 1954 г. 20 ноември е обявен от УНИЦЕФ за Световен ден на децата. По традиция Ден на детето в България са празнува на 1 юни, но ако човек си направи труда и порови за справка ще види, че в различни държави този Ден се отбелязва на различни дати. Така или иначе - 20 ноември е обявен за Световен ден на децата и по този повод ефира на предаването "На гости по обед" бе на разположение на вашите деца - децата на слушателите на радио Видин и конкретно- на Ева и Стефани, с които бяхме на сладкарница и докато похапвахме торта се замислихме над един въпрос, който се загнезди в главите ни, след като прочетохме следната приказка за възрастни:

© Снимка: Радио Видин

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан.“
Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
- По колко продавате кученцата? - попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
- Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
- Имам два долара и тридесет и седем цента -казало то. - Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
- Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато.

© Снимка: Радио Видин

Момченцето се развълнувало.
- Искам да купя това мъничко кученце.

Собственикът на магазина казал.
- Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
- Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец - още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
- Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
- Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира.
Дан Кларк, Из „Пилешка супа за душата“

Та въпроса, който задълба в нас е: Защо децата се страхуват от тъмното през нощта, а възрастните се страхуват от светлината на деня?