Александър Александров: "България ще произвежда земеделска продукция, докато съществуват хора и земя!"

В предаването "Земята, която ни храни" гостува председателят на Видинския съюз на зърнопроизводителите Александър Александров.

"Това, че зимата е безснежна, е част от разказа. Сушата започна много по-рано- още май месец. Дъжд нямаше и през юни- това бяха важни месеци за развитието на есенниците, а пролетните култури изостанаха в развитието си. Липсата на дъжд през летните месеци и в началото на септември попречи и на подготовката на площите за есенна сеитба. Земеделските стопани не успяха да засеят рапица- кулутрата, която тепърва прохожда. Сега пшеницата в областта е във фаза трети лист, на места сега пониква, а предвижданите от синоптиците застудявания могат да доведат до измръзването й. Не са изорани и всички площи за пролетната сеитба. Всички тези фактори, събрани заедно, ще доведат до по- ниски добиви през тази стопанска година. Това от своя страна ще затрудни и работа ни през следващата година"- каза земеделецът.

"Дебатът със земеделските производители за бъдещата аграрна политика на страната ни е закъснял, общата селскостопанска политика е предопределена, този дебат е по-скоро с разяснителна цел"- смята Александров. По думите му от Съюза на зърнопроизводителите във Видин подкрепят идеята за "таван" на субсидиите, защото по този начин по-малките производители няма да се чувстват застрашени.

"Елементът със създаването на "латифундии" го няма и в Южна Америка. Европа трябва да помисли за развитието на селските райони у нас. Затова и субсидиите трябва да са не за определен сектор, а за определен район- в зависимост от неговите характеристики"- посочи Александър Александров. Според него в сектора трябва да има правила, които да важат за всички земеделски производители от страните- членки на ЕС. "Желанието ми е да сме еднакво богати"- каза земеделецът и допълни: "Силата ни е в земеделието, всички земеделски производители трябва да намерим сили и резерви, и да преодолеем едно такова аномалично природно явление. България ще произвежда земеделска продукция, докато съществуват хора и земя. И защото Земята ни храни, трябва да се отнасяме с нужното уважение, ако искаме тя да ни се отплаща."