Северозападът не вярва във вълшебни приказки

Северозападът не вярва във вълшебни приказки, но винаги може от всяка грозна и глупава житейска ситуация да сътвори добра шега.

Днес в "Калейдоскоп" на чаша греяно винце и блага приказка е Красимир Каменов. Темата е стара, но поводът е нов- хората, създали явлението "Резерват Северозапад", празнуват три в едно- старта в Интернет пространството през 2004 година на сайта "Резерват Северозапад", който тръгва на пътешествие да събира необичайни хора и истории, третия рожден ден на форума "Резерват Северозапад" и годишнина от учредяването на неправителствената организация със същото име.

 

Оформянето през годините на явлението "Резерват Северозапад" е доказателство на неоспоримата вярност на северняшката максима "Който иска - може!" Е, нека все пак за тези, които още не познават явлението, да кажем, че когато влезете в това споделено виртуално северняшко пространство, първото, което виждате, е твърдението: "Нема такова место!" Такова место обаче има! И парадоксите в тази територия са първият закон за равновесие на стихийното добро настроение и градивното недоволство. Защото второто, което ще видите на сайта, е поканата:

 

"На вниманието на всички, които могат да помогнат и сметат, че добрини требва да се вършат през целата година, а не само по празниците!" Ако изповядвате и тази северняшка максима, значи сте попаднали сред свои и след всяка следваща стъпка през форум пространството ще се чувствате все по-удобно. Така, както се чувстват Краси Каменов и неговите приятели. И ще знаете вече, че "такова место" има. Както го знае всеки, посетил сайта, видял едноименния филм, прочел първия едноименен алманах. Знае го и всеки, минал през нашия край с отворени очи и чиста душа, а най-вече всеки, живял в този ветровит и шарен край на България и вкусил чрез всичките си сетива уникалната природа и удивителните традиции на тази северняшка земя. И се надявам да ви хареса моментната снимка на Красимир Каменов днес в "Калейдоскоп"- шарена, излъчваща настроение и любов към нашия край- любов напълно обяснима. Защото и Краси е такъв- сам той открит и любопитен; точен и в хвалбата, и в критиката- като повечето северняци. И още защото животът тук- в Северозапада- е такъв- понякога ярък до заслепяване, а друг път в черно-бели полусенки...

 

Е, "Ми смо си ми" (в превод: "Ние сме си ние")- носим с лекота спомените за аристократичното си минало; гневим се със свободата на варвари; обичаме с възторга на деца и съдим с мъдростта на белязалата душите ни болка... Не вярваме във вълшебни приказки, но винаги можем от всяка грозна и глупава житейска ситуация да сътворим елегантна шега. Ще се уверите в това на момента, ако отворите форума и видите последния качен там разказ- както се казва "по гореща новинарска следа"- на Глигор Гьоргиев от Добролево- със заглавие "Нещастие със щастливи кокошки"...

 

Приятно четене, уважаеми слушатели! И не забравяйте нашето традиционно пожелание- пазете яркостта на цветното си виждане! Ние- днешният екип на "Калейдоскоп"- Ваня Минева и Невена Пекова- ви го желаем от сърце! Защото само така ще можете да видите в белите преспи на зимата поезията на пролетта, горещите страсти на лятото и зрялата сила на есента...