Борислав Борисов: "Усмихвайте се повече, господа"

Пак е понеделник. Този път дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- подслушваме мъжката приказка на Жоро Александров и Борислав Борисов.

В ролята на задаващия въпроси е Жоро Александров. А атмосферата на този мъжки разговор допълват група "Любе". 

Визитката на Борислав Борисов: Роден на 30 юни 1961 година в София. През 1987 година дипломира "Актьорско майсторство" във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов", в класа на Димитрина Гюрова. Почти веднага след това е назначен във врачанската драма, на която остава верен и вече 23 години е едно от лицата на трупата, казват дори, че е една от легендите на театъра...

По-значимите му роли са в спектаклите: "Най-истинският" на Григорий Горин (Барон Мюнхаузен); "Да убиеш премиер" на Емил Андреев (Пламенчо); "Хоровод" на Артур Шницлер (Съпругът); "Между два стола" на Рей Куни; "Игра на мъж и жена" на Кирил Топалов; "Свинете" на К. Костенко, режисьор Красимир Ранков; "Храна за кучета и котки" на Николай Павлов (Парцала); "По неволя доктор" на Ж. Б. Поклен- Молиер; "Вуйчо Ваньо" на Антон П. Чехов; "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" на Том Стопард; "Плешивата певица" на Йожен Йонеско; "Светото семейство", режисьор Николай Колов; "Няма да платим, няма да платим!" на Дарио Фо; "Сън в лятна нощ" и "Двамата Веронци" на Уилям Шекспир и др.

Кино и телевизионни участия: "Чифликът на чучулигите", под режисурата на братя Тавиани- сниман в Пловдив, Белоградчик и Видин; "Мисия Лондон"; ТV-сериалите "Тя и той"; "Денят на свинята", "Стъклен дом", "Седем часа разлика".

Има професии, в които да се стои постоянно извън анонимност е задължително състояние на духа- само така актьорът е забелязван и търсен. Как намира и отстоява работата си под прожекторите един съвременен български актьор? Може ли да разчита единствено и само на случайността? Предимство ли е, когато години наред с пристрастие и хъс актьорът е градил десетки образи на сцената и помага или пречи сценичният опит, когато кинокамерата е на сантиметри от лицето ти? Може ли една реплика да превърне един сценичен образ в любим? И защо Борислав Борисов обича да цитира героя си от "Най-истинският" на Григорий Горин- Барон Мюнхаузен:

"Господа, разбрах какъв е Вашият проблем. Много сте сериозни! Едно сериозно лице все още не е признак на ум, господа! Всички големи глупости на този свят се вършат именно с такова изражение. Усмихвайте се, господа! Усмихвайте се..."

 

Да. Усмихвайте се, господа! Така глупостите, които сътворяваме всеки ден, ще ни се струват по-приемливи, животът по-естествен, а българският ни социален пейзаж не толкова абсурден...

При такъв финал на разговора между двамата мъже, като една дълбоко интуитивна жена не мога да се въздържа и да не предложа за отзвучаването на днешното издание на "Калейдоскоп" музика, която по вътрешната ми мяра за нещата от живота води към толкова невъзможния, но така желан баланс от сериозност и шега, устойчивост и чувствителност, споделяне и самота... Без да познавам лично човека Борислав Борисов, в чиято гримьорна гостува РАДИО ВИДИН, ще рискувам с една моя любима песен- "Клоунът" на Васил Найденов. А след това- завеса, господа! До утре- в другия спектакъл.