Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

27 от общо 883 защитени местности в България са във Врачанско

Във Врачанска област се намират 27 от общо 883 защитени местности и природни забележителности в страната ни. Най-мащабна по територия е природният парк Врачански Балкан, а най- популярни пък са пещерата Леденика и проходът Вратцата край Враца. До Враца се намира и защитената местност Боров камък. В село Челопек във Врачанския балкан са защитените местности Вола и Веждата, а край съседното на Челопек село- Паволче, е резерватът Врачански карст. Сред посочените в списъка защитени места в региона обаче има много интересни и затрогващи с красотата си обекти, които за жалост не са добили такава слава, а за някои от тях и малцина хора са чували.

Изключително красива и все по- набираща популярност е природната забележителност Божиите мостове край врачанското село Лиляче. Някои туристи определят красотата й в пъти над Чудните мостове в Родопа планина. Допълва я и намиращата се вблизост пещера Понора край село Чирен. Известна с историческите си находки, извадени от ежегодните експедиции на археолозите от врачанския музей, стана и Борованската могила. Тя е защитена местност и се намира в близост до село Борован, откъдето носи и името си. Не пада по-долу със своята история и загадъчност и местността Говедарника край Царевец. Тя е природна забележителност и представлява поредица от пещери, разположени в голяма скала на левия бряг на река Искър, в подножието на хълмовете Средния камик и Говедарника. По 40- метровите скали има около 30 малки пещери и ниши, изследвани от специалисти. Открити са много графити с фигурални, антропоморфни и абстрактни изображения на древни елени, сърни, коне и птици. През Средновековието в тези скални ниши е съществувал и манастирски комплекс.

Богато на природни забележителности е и романското село Кунино. Там са разположени и пещерите Гълъбарника и Самуилица 1 и 2. Гълъбарника е известна с това, че при първото й картиране там са намерени уникални за България гигантски пещерни бисери, образувани в езеро около черепите на дребни бозайници. И сега пещерата се проучва като най-интересен е намиращият се край това езоро сифон, останал все още не проучен. Пещерите Самуилици, както ги наричат местните хора, всъщност са праисторическо пещерно селище. Находките от него са от края на средния и началото на късния палеолит и са класифицирани като образци на мустерска култура. Всъщност селището е било обитавано от неандерталци. В него са разкрити три културни пласта. Находките от най-долния културен пласт са датирани на 75 000 години, а от най-горния- на 42 000 години.

Много причудливи са и природните забележителности Камарата и Чуклите край романското село Камено поле. Тях пък ги сравняват по прилика с американския Гранд Каньон. Красиво скално образувание са и Ритлите край село Люти брод. Те носят това име, защото приличат на огромни ритли на дървена каруца и представляват две успоредно спускащи се скали от върха на планината до брега на река Искър. Ритлите са пробити на едно място, за да може да мине през тях жп. линията Видин- София. Има и още една природна забележителност край Люти брод. Това е така наречената Новата пещера.

Интересен е и характерният речен пейзаж в местността Данева могила край село Софрониево. Той както и Коритата край същото село са защитени местности. Край врачанското село Косталево пък се намира местността Речка. Тя е находище на редки птици и растения и именно затова е в списъка на защитени територии в България. Край оряховското село Селановци има три защитени местности: Гола бара, Кочумина и Калугерски град- Тополите. Една от защитените местностти обаче край Бяла Слатина вече я няма. Тя представляваше скупчени като китка 15 вековни дъба в местността Агиното бранище. Преди шест зими цигани осякоха дърветата, за да се греят с тях. Така местността Китката остана единствено като гол символ на града и присъства видимо само в герба на Бяла Слатина.

По публикацията работи: Ева Каралийска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..

публикувано на 03.12.24 в 12:08

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14