Стоян Петров: "Българите трябва да се поучат от спокойствието, с което италианците преодоляват природните бедствия"

В "Другата истина" ви срещаме с един българин, който разказва за земетресението от 20-ти май т.г. в Североизточна Италия. Стоян Петров от Монтана от няколко години живее в района на град Модена- едно от местата, където земетресението бе усетено най- силно.

 

"Почувствах вертикален трус- земята се разтресе в продължение на около 40-50 секунди. Бях на около 150 км от епицентъра на земетресението- Ферара. По това време се намирах в подножието на Алпите в района на град Тревизо. При разклащането на земята, което беше някъде около 4 часа сутринта, скочих веднага. Когато видях обаче, че всичко е нормално, се поуспокоих. Просто от скалите в района започнаха да падат камъни. Въпреки това не се усети някаква съществена паника или нещо, което да стресира живеещите в района. На другия ден- неделя, животът си продължи почти постарому.

 

 

Работници от службите обаче минаха и провериха дали захранването на газовите инсталации е нормално или има някаква авария. Същото бе и с уличното осветление в града, защото там кабелите са разположени под земята. Определено институциите действаха много адекватно. Към края на деня почти всичко се нормализира. 

 

 

 

 

 

 

Всички бяха спокойни, приемаха случилото се като нещо нормално и се радваха, че не са пострадали. Може би за италианците това е нещо естествено, защото те периодично преживяват такива трусове и вече са свикнали.

 

 

 

 

 

 

 

По новините съобщиха за пораженията във Ферара и селцето Сан Агустино, където от земния трус бяха съборени стари сгради в центъра, ресторанта и църквата. Показаха и някакви фабрики в района на Модена, чиито комини бяха паднали.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Веднага бяха изписани и телефони за помощи. Вероятно са се отзовали много хора, защото италианците са много задружни и си помагат много един на друг. А са и националисти- обичат си държавата и си я пазят.

 

 

 

Що се отнася за България, то тук нещата са много по-различни. У нас при всяко бедствие или нещастие започват какви ли не спекулации. Веднага се мисли за дивиденти, почват едни изказвания...И дори някой разумен човек да поиска нещо да направи, после съжалява, защото обикновено бива оклеветен. У нас нещата са още на някакво първично ниво, което за да го преодолеем, трябва много поколения да минат. Много време ни е нужно, за да стигнем начина на мислене и поведение на италианците при подобни ситуации. В България при  природно бедствие веднага изпадаме в паника. Ако пък не сме пострадали, мислим какво и откъде да откраднем. Просто при нас нещата са коренно различни.

Добре е да се поучим от спокойствието на италианците в такива моменти. Защото срещу природата не можем да се борим", допълни Стоян Петров.

Темата за Италия продължава и във втората част от предаването с разказа на Рашка Маркова от Берковица. За нея заминаването за Апенините се е оказал добър ход в живота. Жената обяснява кога човек започва да се чувства добре в дугата страна и има ли моменти, в които се е срамувала, че е българка.