Памет ли са разрушените паметници

Днес темата в рубриката "Абсурдизми" в "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН да е провокирана от демонтирането на един от символите на социализма- паметника "13 века България", разположен в градинката пред Националния дворец на културата в София. Попитахме хората от Северозапада: Какво се случва с този вид паметници в нашия край?

 

Повечето от видинчани си спомнят за премахването на паметника на маршал Толбухин в парк "Владикина бахча", който все пак има добра съдба- той намери новото си място в Руското военно гробище. Поразбуниха се видинчани и когато бе отмъкнат бюст-паметникът на председателя на 18-ото народно събрание Найчо Цанов, издигащ се някога в Крайдунавския парк.

В област Монтана над 100 паметника на септемврийци се рушат или вече са разрушени. "На няколко километра от село Гаврил Геново се намира паметникът на загиналите партизани в местността "Балова шума". Мястото, където е издигнат постаментът и прилежащите към него елементи, не се поддържа. Високата трева, храстите и безбройните животинки като змии, гущери и всякакви буболечки са само част от пейзажа на пътя, преди да ви изненада гледката на самия паметник. Всеки, стъпил в този район за първи или пореден път, може би си задава въпроса "Що за паметник е това?!", защо не се поддържа и къде са частите от него... Липсата на ръце и крака, а дори и на цяла статуя, вече не озадачава никого... Най-големият паметник там- с прякор "Пушката", отдавна е станал убежище на прилепите. Не му липсват и надписи от тийнейджъри, развълнувани от историята на пубертета си... Днес в местността "Балова шума" ви чака една абсурдна картина с паметник, създаден всъщност с идеята да помним историята и да я почитаме", коментира темата сътрудникът ни в Монтана Биляна Борисова.

От близо 20 години е изоставен и шлепът-музей, който се намира в дунавския парк на град Лом. "С този шлеп през 1923 година са били изхвърлени в Дунав заловени живи въстаници. Днес той е в ужасно състояние, а експонатите от музея са изчезнали", разказва сътрудникът ни Владо Недев.

Та в крайна сметка се питаме: Какво ни носи премахването на знаците от миналото? Какъв е този стремеж да унищожим следите от времето? Ние изхвърляме нещо, а едва по-късно намираме мястото му в нашата памет...