Община Чупрене вложи 3000 лева в озеленяване

Средствата за озеленяване, в размер на 3 000 лева, са от общинския бюджет на Чупрене.

15 човека са наети на работа, за да поддържат новите цветни фигури и алеи на площада. Хората, които са били ангажирани със засаждането на цветята, са изкарали курс по озеленяване и в последствие са наети на работа за една година.

Парите за заплатите им са осигурени по ОП "Развитие на човешките ресурси". 

 "Плановете ни са догодина да направим още цветарници и да доразкрасим площада", каза секретарят на Община Чупрене Асен Джунински.

10 екопътеки са изградени в Чупрене. Те са с различна дължина и маршрути. Пресичат живописни планински местности и ежегодно привличат много туристи в региона.

Село Чупрене е изходен пункт на 4 от екопътеките, като крайната им точка е местността "Бекинска шобърка". Най-дългата екопътека тръгва от с.Горни Лом и достига до връх Миждур.

Маршрутите на 4 от екопътеките минават през интересните карстови хълмове, наречени "Глами". По този начин са обхванати и селата Върбово, Търговище и Репляна.

Втората тема в изданието на "Еко Свят" днес е за качеството на питейната вода.

 Водещите в контрола на мониторинга на питейната вода са РЗИ, които засега извършват 50% от необходимия брой проби за качество на питейната вода.

"Съществува вероятност от следващата година ВиК-дружествата да извършват целия контрол, а РЗИ ще контролират техните резултати"- обясни д-р Антон Петров, директор на Дирекция "Здравен контрол" в Регионална здравна инспекция Видин, като подчерта:
"Не може контролен орган да извършва изследване."

Според д-р Антон Петров, за разлика от други области в България, Видин все още има вода. Защото има много градове, които се затрудняват редовно да ноставят нужните количества чиста питейна вода за своето население.

Опасни ли са изхабените батерии, които изхвърляме ежедневно, за човека и каква вреда нанасят на природата? Това е третата тема в предаването днес. По нея работи стажант- репортерът Веселина Спасова. 

Все още честа практика е да хвърляме в кофата изхабените батерии, където те се смесват с битовите отпадъци, а после отиват на сметището. Там ги вали дъжд, пече ги слънце, а тежките метали и киселини, които се съдържат в тях, се просмукват в почвата и водите. Когато попаднат в подпочвените води, тежките метали се просмукват навсякъде. При замърсяване на почвата с тежки метали се трови земеделската продукция. После хората се хранят с плодове и зеленчуци, пасат добитъка си и вредата от тежките метали се умножава. Става дума за милиарди батерии по света годишно, за милиони в България.

Във Видин има места, на които всеки, който желае, може да изхвърли опасния отпадък. Контейнерите са разположени в почти всички търговски обекти, в които се продават батерии. Управителят на една от фирмите, които събират използваните батерии от Видин- Атанас Божилов, е убеден, че вече и в България се прави това, което в Европа е практика от 30 години.