Неочаквани находки в основите на "Кръстата казарма"

В своята многовековна история Видин е бил важно средище на богат стопански, обществен и духовен живот. Неговото местоположение на река Дунав го включвало във важен търговски и военен път през всички исторически епохи. Поради това днес в архитектурния облик на града се вписват уникални по своята характеристика архитектурно-исторически ценности. Една от тях е крепостна система "Калето", която от 1965 година е обявена за културно-историческа ценност с национално значение. Строителството й продължава 30 години и се датира между 1690 и 1718 година.

 

Видинската крепост "Калето" е изградена по проект на френски и полски инжинери. Основна чест от целия комплекс е т.нар. "Кръстата казарма". Тя е построена през 1802 година и е уникална двуетажна сграда във формата на равнораменен кръст.

"Това лято, при реализацията на проекта за възстановяване на сградата, бе открит прозорец, намиращ се в основите на зданието, на дълбочина 2,6 метра", каза за РАДИО ВИДИН Оленка Миланова, археолог в Историческия музей във Видин.

Преди това е демонтирана желязната решетка към този прозорец и са проучени пластовете, които са в основите на казармата.

"Бяхме впечатлени от двата прозореца в основата на "Кръстата казарма", тъй като никога до сега не са правени проучвания на такава дълбочина в района. Според нас трябва да се изясни ситуацията и да се опитаме да отговорим на редица въпроси: каква е била финкцията на тези вторично запълнени отвори; върху какви основи е започнал строежът на "Кръстата казарма"; как е бил устроен този османски комплекс през годините; какви архитектурни обеми са били включени в него; колко време е строен; кога и как е построена оградната стена от юг", обясни Оленка Миланова.

През това лято тези въпроси постепенно получили своите отговори, благодарение на разчистването на високата растителност в югоизточния двор на "Кръстата казарма". Учените установили, че построяването на казармата е извършено върху основите на друга сграда, която е била на разстояние 80 сантиметра от тогавашното ниво на терена и е имала мазе с прозорци. Освен това, преди да започне изграждането на "Кръстата казарма" тази част е била запълнена с пръст, примесена с дребни камъни, парчета от счупени керамични съдове и стъкла, животински кости и други, на три пласта. Двата прозореца са били запълнени с камъни като решетката на единия е останала на мястото си.

При разкриването на основите от юг, археолозите попаднали на още по-стар градеж, който няма конструктивна връзка с "Кръстата казарма" и е на разстояние около 40 сантиметра от нея. Сега учените се питат останки от каква сграда е този градеж и какво е било предназначението й?...

Друго откритие от това лято е зид, разположен перпендикулярно на западното крило на "Кръстата казарма".

 

При проучването на оградния зид, който е разположен в посока север-юг, учените отново попадат на интересни находки: открит е вход от югоизток. Ясно се очертават леглата на носещи греди, които са държали масивна входна порта. Северно от тази врата са разкрити останки от наблюдателница.

От запад, където е лицевата страна на "Кръстата казарма" (оживено място, както в миналото, така и днес заради една от основните пътни артерии в средновековния Бдин, а по-късно и в османския период), не е проучено.

"За това място съществуват интересни писменни данни и случайно открити археологически материали през 60-те години на миналия век. Но досега тук не е провеждано сериозно археологическо проучване. Бъдещи археологически проучвания ще установят какво е имало в северния и южен двор на този многослоен археологически и архитектурен комплекс", обясни Оленка Миланова.

Тя добави, че стените на оградния зид от вътрешната страна са украсени с дребни парчета червена тухла във вид на мозайка. Това означава, че те са били на показ. От дясната страна на новооткритата входна врата археолозите намерили надпис- "1764 или 1744". Подобен мозаечен градеж има на още едно място в крепостната система на Видин- в южната страна на "Пазар капия", където е открит надпис- 1704 година.

Сега учените искат да отговорят на въпроса: "По едно и също време ли са изградени оградният зид на "Кръстата казарма" и "Пазар капия"?

Намерените находки показват, че има неточности в теорията за това, че "Кръстата казарма", която се е използвала като конак на еничарите, е изградена под формата на равнораменен кръст, смята Оленка Миланова:

 

"Оказва се, че западното крило е построено по-късно, прибавено е към другите две крила от север и от юг. Източното крило е стъпвало на една много по-голяма основа. Което говори за по-късно пристрояване", обясни археологът. Според нея ще се развенчае митът за "Кръстата казарма"- такава, каквато я знаем и каквато е пусната в историческо обръщение.

"След почти 50 години липса на археологическо проучване в очертанията на старата столица Видин, можем да бъдем доволни. Имаме възможност да опознаем историята по изграждането на една от най-интересните части- центърът на средновековния Бдин, че дори и по-ранни периоди, а също така и прочутия строителен период на Осман Пазвантооглу и владетелите след него", смята Оленка Миланова.