Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Казусът "Рациария"

На интересни за науката находки са попаднали учените при тазгодишните проучвания на античния град Рациария край видинското село Арчар. Въпреки че така и не получи разрешение за започване на разкопки, екипът на археолозите Красимира Лука и проф. Румен Иванов разчисти откритата миналото лято част от главна улица. Находките са показали, че градът е изграден върху по-древно селище

проф. Румен Иванов

"Това лято трябваше да се правят археологически проучвания от 2 август до 2 септември, а паралелно с това да се води един курс със студенти от чужбина, които всеки ден получаваха нужните познания относно града и специфики на специалността. Имах цикъл от няколко лекции, които касаят "Долнодунавската граница през І-VІ век" и някои селища по Долен Дунав. Конкретни проучвания на античния град Рациария обаче не се състояха. Искахме да копаем главната улица в посока запад-изток. За да се извършват проучвания, трябваше да получим съответния документ от София, но стана така, че директорът на Археологическия институт доц. Людмил Вагалински три пъти върна моята молба под предлог, че не е написана точно, прецизно, дори веднъж беше написал, че не му е ясно какво искаме от него. Заради големия интерес от страна на медиите, обаче, Областният управител на Видин нареди на колегата Красимира Лука, която преди това е проучвала част от тази улица, да се почисти, защото миналата година е имало много сериозни иманярски набези и улицата беше се сринали. При това почистване ние стигнахме в някои сектори до два метра дълбочина, където намерихме кутия цигари, бутилка от бира, обелка от вафла и това показва на каква дълбочина са копаели тези хора.

 

Въпреки това намерихме и много ценни предмети- керамика от І век, което показва, че под улицата, която е от времето на император Адриан, е имало живот или селище преди образуването на римския град. Знаем, че през І век тук са действали няколко военни части, едната е помощна единица, може би конна, а другите две са части от два легиона по долния Дунав - VІІ-и Клавдиев, който е бил в днешния Костовац, Сърбия и ІV-ти Флавиев в днешен Белград. Освен това върху самата улица намерихме друга керамика от по-късно време, много фибули, също така монети, като едната е може би от V век, което показва, че тази улица се е ползвала между първата четвърт на ІІ век и V век. Знае се, че този град е съществувал до 586 година, защото след това тук има страшни набези на авари и славяни. С това постепенно се слага край на цялата Долнодунавска отбранителна система"- каза за РАДИО ВИДИН проф. Румен Иванов, който е един най-добрите български историци в областта на древната Римска империя.

Археоложката Красимира Лука и проф. Иванов директно обвиниха директора на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Людмил Вагалински за наложеното вето да се извършват проучвания в античния град Рациария през това лято. Потърсихме доц. Вагалински с въпроса: "Защо не е дадено необходимото разрешение за теренни работи?"

доц. Людмил Вагалински

"Целият този казус има предистория. Още миналата година Съветът за теренни проучвания, който е към Министерството на културата и в който влизат представители на най-различни институции, на два пъти отказа такова разрешение на Красимира Лука Тодорова пак за Рациария, защото тя нямаше необходимата документация, изисквана от Закона за културното наследство. Въпреки това тя си е позволила да работи без разрешение, а това е драстично нарушение на закона. Тази година нямаше подобни опити за подаване на документи в законовия срок - зимата и пролетта - до Съвета за теренни проучвания, защото там се разглеждат спасителни и планирани разкопки. Когато Съветът за проучвания приключи дейността си за годината, се издават разрешения само за спасителни разкопки и Законът е натоварил за това Председателя на Теренния съвет, в случая- мен, като директор на НАИМ. Този път искането беше подадено за спасителни разкопки от името на един мой колега- проф. Румен Иванов, а името Красимира Лука Тодорова мисля, че въобще не фигурираше. Тя в един момент се появи като "спонсор", като човек, който щял да финансира разкопките. В което няма нищо лошо, но за пореден път документите, които трябва да бъдат представени, тези документи, които изисква Законът, ги нямаше. Това е много дълга сага, но се започна с един колектив, който Румен Иванов представи като ръководител със заместник- един друг наш колега - Борислав Павлов, който впоследствие се отказа. Румен Иванов отново трябваше да направи промени, защото евентуално разрешение се издава на конкретни лица. След това имаше куп неуредици, например документи, които не са подписани, не са подпечатани, не са изведени от онези институции, които се опитват да помагат или са заинтересовани. Смениха се няколко пъти нещата и накрая се оказа, че въпросната Красимира Лука Тодорова от името на нейната асоциация щяла да плати разноските. Това, разбира се, е възможно, никой не оспорва, само че трябва да стане по законов път. Има Наредба за извършване на сезонни археологически проучвания, която ясно казва как се организират такива спонсорства. А това означава чисти сметки и ясни правила. Това не са частни разкопки! Те отказаха да изпълнят това нещо, т.е. няма как да им се издаде разрешение, защото дейността ни се гледа под лупа и то с право. Второто нещо е, че когато се подава заявление ясно трябва да посочиш какво точно ще се прави. Освен, че са спасителни разкопки, трябва да се посочи дали е наблюдение или теренно издирване. Това е задължително, за да може да се направи отчитане след това през февруари. Румен Иванов просто отказа това да го направи. И се премина към едно медийно рекетиране, което е много странно, защото не стига, че не си спазил правилата, а се опитваш да изкараш друг виновен...", каза за РАДИО ВИДИН доц. Людмил Вагалински.

Решението за съхраняването на това, което е останало от античния град Рациария според двамата археолози:

Директорът на Националния археологически институт с музей при БАН смята, че основната вина за трагичното състояние на антична Рациария носят правоохранителните и съдебните органи, които повече от 20 години не успяват да опазят местността от набезите на иманярите.

"Основният проблем на Рациария е това, че за последните повече от 20 години изобщо не е овладяна иманярската истерия. Създаден бе един полицейски пост в Арчар, който също не се справя. Иманярите продължават да си работят, дори миналата есен бяха работили с машини. Това съсипва града - това е! Правоохранителните органи и съдебната система очевидно не успяват да се справят. При това положение нито може да се запази Рациария, нито може да се работи нормално. Защото ако нямаше иманяри, това, че по финансови причини за сега Рациария не се разкопава, не е проблем, след нас също ще има хора, които ще работят и вероятно ще работят по-добре с по-добри методи, с по-голяма отговорност. Не може и не бива да искаме да проучваме всичко, но да се състезаваме с иманярите също не можем, защото ставаме техен огледален образ. Смениха се няколко ръководители на местната полиция и нищо не се получи. Това е основния проблем, и той не се решава, а всичко останало са масмедийни изяви и прехвъляне от здравата на болната глава", категоричен е доц. Людмил Вагалински.

Професор Румен Иванов пък е на мнение, че за да се съхрани античния град, на първо време веднага там трябва да започне да се работи поне по 5 месеца годишно с голям екип от най-малко 100 души. След това е необходимо да се извърши консервация на обекта. Средства за това, според проф. Иванов, могат да се привлекат чрез проекти по европейските структурни фондове.

Остава да се надяваме, че най-после ще се намери държавна воля и целенасочена политика за спасяването на Рациария. Дано през следващите години иманярските набези да бъдат овладяни, а археолозите да започнат мащабни и законови проучвания без лични вражди...

Вижте още

След технически преглед автомобилите със стикер и чип

Стикер с вграден чип ще бъде поставян при годишен технически преглед на автомобила. Той ще съдържа информация за регистрационния номер на автомобила, името на собственика и екологичния стандарт на колата. Идеята е да бъде ограничавано движението на определени автомобили при наднормено замърсяване на въздуха. "Чул съм нещо, обаче още не съм..

публикувано на 25.01.21 в 14:45

Медийна грамотност от най-ранна възраст

Способността да се к омуникира компетентно във всички медийни форми , както и да се намира, разбира, анализира, оценява и участва с въздействащи образи, думи и звуци, които съставляват съвременната ни масмедийна култура - това е медийната грамотност . Критичното мислене, което засяга всички сектори на образователната система, децата, младите хора..

публикувано на 21.01.21 в 10:40

Ще стане ли община Видин по- добро място за живеене с новата програма за благоустрояване

Община Видин разработи програма за благоустрояване "Нашият Видин- по-красив от всякога". Тя има за цел да направи средата на живот по-привлекателна, по- социална, по- безопасна, като даде шанс, на конкурентен принцип, на по- активните и по- задружните собственици в многофамилни жилищни сгради, както и на жителите на всички населени места да..

публикувано на 20.01.21 в 12:09

Газифициран Видин - мисията възможна

Природният газ е един от най-евтините енергоизточници за дома и най-популярният избор за отопление, готвене и топла вода в Европа. Уредите на природен газ са икономични. Коефициентът на полезно действие на газовото оборудване е почти 100%. Използването на природен газ за битови нужди може да намали разходите с над 50% в сравнение с електрическата..

публикувано на 19.01.21 в 13:45

Как пандемията промени културните събития

По традиция празниците Йордановден и Ивановден се отбелязват в Кула по стар стил- на 19 и 20 януари и тяхното честване е с типичен обичай за Кула- "Къпачи" . Къпачите тръгват през нощта на 19 януари и ритуално къпят за здраве всички именници, както и младите семейства, които наскоро са се събрали. Въпреки че тази година е белязана с опасността от..

публикувано на 18.01.21 в 14:34
Долни Цибър

Младите хора в Долни Цибър учат, за да могат да работят

Село Долни Цибър е разположено на брега на река Дунав, в община Вълчедръм. В близост се намират непроучените основи на стара римска крепост от I век на име Цебрус, защитавала подстъпите при делтата на река Цибрица.  Кмет на село Долни Цибър от 29 години е Камен Димитров, в момента тече осмия му мандат. Отнася се към работата си отговорно и с..

публикувано на 15.01.21 в 12:20

Инж. Георги Владов: По- ниските цени на водата са лъжовна радост за хората

Нови цени на водата за 26 различни района на страната, влязоха в сила от началото на годината. Предложенията на регулатора се движиха от поскъпване с 6% до поевтиняване с 22% за различните ВиК дружества. Поскъпване на ВиК услугите бе предвидено в 7 града, като най-голямото бе за София и Разград. Поевтиняване пък бе планирано за 16..

публикувано на 13.01.21 в 12:15