Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За Асен Блатечки и "Любимец 13"


Днес в "Калейдоскоп" ви каним, уважаеми слушатели, да сте част от шарения ни разговор с Асен Блатечки и трима негови колеги и приятели- Васил Банов, Стефан Иванов и Койна Русева. Срещата ни се случи минути преди гостуването на видинска сцена на спектакъла "Побъркани от любов" от Самюел Шепърд- спектакъл, който е режисьорски дебют на Асен Блатечки. Спектакъл, в който Асен, Койна, Стефан и Васил работят в екип. Гастролът им във Видин ми дойде като подарък- защото представянето на Асен това лято в списание "Биограф" ме накара дълго да мисля над разказаното от него и да искам да видя отблизо този човек. Опитвах се да подредя споделените фрагменти от живота му. Да го вместя в хаоса на 90-те години на миналия век. Да повървя в сенките на детските му спомени. Да си ги представя двамата с Наско от БТР- седнали на един чин и да подслушам как съзаклятничат, докато организират бягството на Наско от къщи... Опитвах се да проумея как един честолюбив хлапак мие чинии за препитание и как един вече намерил своето равновесие мъж внимателно търси думите, когато говори за баща си- хем да каже обещаните истини, хем да запази само за себе си болката от загубата му. Многократно се връщах на онези моменти от разказа на Асен, в които "нещата от живота" сякаш го причакват като хищници, но вместо страхът от тях да го подчини, той подчинява още неродени страховете си- вдига юмруци за бой уж без повод; отива на абитуриенския си бал с костюм на ...Елвис Пресли; прави мускули в джудото, но казва по-късно за себе си: "Каратист съм. Това не е спорт, а трудно изкуство. Начин на живот и философия. Каратист, който си е поставил цел, рано или късно я постига. Търпението и упорството ми помагат в професията. Никога не се отказвам."

И така- редях и пререждах прочетеното за и от Асен Блатечки и все ми се струваше, че картинката може да изглежда и по друг начин. Не че не харесвам неподлежащия на опитомяване Чарли от "Стъклен дом"... Харесвам го, но не ми е достатъчен. Но пък такава е работата на артиста- колкото и да се вдава на 100% в героя си, след всяка роля у него да остава по нещо, от което да тръгне първата сълза, бръчка, гримаса или усмивка, за да започне да се очертава следващото превъплъщение. И няма нужда да се питам дали Ламбо е научил Асен на това, или професор Стефан Данаилов просто е видял, че Асен Блатечки си има по природа всичко, потребно на актьора- от умението да изработи перфектно нахално излъчване до абсолютно натуралното гипсиране пред чужди хора... А може би просто е трябвало да се срещнат- ученикът и учителят, за които животът е това, което ни се случва всеки ден. Без значение по какъв път всеки от двамата е стигнал до тази истина. С риск да сгреша, си мисля, че все пак най-важният урок на Асен от всичко, през което е минал, е този как се прави отбор. Вероятно затова първото, което го питам, когато имам възможност да съм на един микрофон разстояние от него, е работи ли и сега старата идея за българския модел, наречен "Кръгът"?

"Според мен това винаги е работело. Поне в нашата професия. Аз смятам, че театър и кино трябва да се прави точно по този начин. Когато хората са си близки, те си помагат и няма "теглене на одеалцето" към себе си. Плюс това смятам, че когато хората се познават, тогава могат да се надскачат. Примерно като познавам Стефан аз мога да поискам от него да направи нещо, което аз знам, че той може да направи, но той още не знае, че може... И така се развиваме един друг. Така е в театъра въобще- още от времето, когато група приятели са обикаляли с една каручка селата."

Дали може с режисьор като Асен Блатечки един актьор да се самощади в процеса на репетиране- питам Койна Русева, която преди още да включа на запис, моли "Да мине първа", защото й трябва повече време от мъжете, за да се подготви за сцената. А моленето при Койна не е молене. То е като информираното съгласие при влизане в болница- няма как да кажеш не...

"Нямам такъв случай! По-скоро Асен може да поиска да се пощадя. Аз няма да поискам"- категорична е Койна и настоява да продължи репликата за "Кръга Блатечки":

"Става дума за съмишленици. Най-важното е това. Съмишленици когато има, много по-лесно се случват нещата. Питате какво може да побърка човек? Ами един Асен Блатечки може да го побърка. Кой каквото си избере. Мен лично ме побърква работата- удоволствието да живея в тази професия."

"Аз мисля, че може да те побърка само това, което допуснеш. Преди да се захванем с тази професия, с Асен много време сме се занимавали със спорт. Смятам, че това калява много психиката- прави хората устойчиви и дисциплинирани. Освен това смятам, че и в едното, и в другото няма таван- можеш да се развиваш докато искаш- докато търсиш, докато опитваш"- казва Стефан Иванов.

Асен Блатечки, Стефан Иванов, Койна Русева- припознаваеми съвременни наши актьори, благодарение на които и по-младите българи започнаха да гледат българско кино, а това е май и най-сигурната стъпка за връщане при най-старото живо изкуство- театъра. Защото ходенето на театър е потребност на душата, която у младата публика някой трябва я отключи. Гледам Асен, Стефан и Койна и се питам дали новите български телевизионни поредици ги направиха популярни, или по-скоро точно техният актьорски хъс изправи гръбнака на почти отишлото си българско телевизионно киноизкуство? Наслаждавам се на удоволствието да ги видя в екип с един от любимите ми актьори от моите ученически години- Васил Банов. Сега го свързват преди всичко с Бай Юнал от "Седем часа разлика", но той има над 40 филмови участия в кариерата си- да си спомним ролите му във филмите "Изпепеляване"; "Дунав мост"; "Вампири, таласъми"; "Кмете, кмете"; "Софийска история"; "Нощем по покривите"; "Смъртта на заека"; "Капитан Петко войвода"; "Иван Кондарев"... Васил Банов е един от малкото български актьори, които не се вместват в т.н. екранен профил. Няма как да подмина "общите белези" на тримата мъже- уж строги и свъсени, а всъщност готови при първа възможност да се пошегуват с всеки и всичко. Не почитаме ние- българите, сресания идеал за почтеност и лоялност- рицаря Ланселот. Ние се чувстваме уютно и се доверяваме на непокорните мъже, които много дълго мълчат, преди да се разбунтуват. Ще ми се да попитам Асен как успя да убеди Васил Банов да се върне на сцената, но ми се струва твърде лично и се отказвам.

Затова връщам Васил Банов в разговора, с друг въпрос- за звездите, славата и носенето на популярността по български преди години и сега: "Аз не си падам много по младите. Но след като има такива хора като Асен, като Стефан, като Калин Врачански- те някак по друг начин го работят тоя занаят. Сега все няма време. Всичко е много динамично. Не знам как издържат. Преди например Апостол Карамитев го брояха като супер звезда и аз бях студент, когато той стана преподавател във ВИТИЗ. А този Асен стана звезда не заради киното, а заради себе си."

Слушам Васил Банов, гледам Асен Блатечки и си мисля за заснетия през 1958 година български филм "Любимец 13". И защото много е вероятно някои от по-младите ни слушатели да не се сещат кой е Апостол Карамитев, ще трябва да припомня що за филм е това. В първата успешна комедия на българското кино има и близнаци, и футбол има, и купуване на футболисти, и корупция, и некомпетентни самонадеяни началници има. Има, разбира се, и любов... И актьори, които тогава- през 1958 година, са звезди- женската половина от нацията масово иска да изглежда като Гинка Станчева и да се влюби в мъж като Апостол Карамитев, който играе двамата близнаци- Радослав и Радосвет- единият отличен футболист и примерен младеж, а другият- панта и комарджия. Ето затова ми е любопитно как Асен Блатечки би режисирал и изиграл този сюжет днес. И на него ще му отива, и на настоящето ни също... Защото непознаването на родната културна история не е само българско явление- то си е болест на модерните времена. Затова там, където не са безразлични към тази заплаха, правят т.н. римейк на старите си филми- хем същото, хем не съвсем...

"Не знам футбола как ще го направим! Може... Макар че аз си мисля, че класиките по принцип не бива да се "възпроизвеждат". Вярно, че наборите на дъщеря ми не знаят кой е Чарли Чаплин... Нашата професия е такава. Ние само си мислим, че правим велики неща..."- коментира без да обещава Асен Блатечки.

Такава се получи днес в "Калейдоскоп" видинската моментна снимка на Асен Блатечки и неговите приятели-колеги-съмишленици Васил Банов, Стефан Иванов и Койна Русева. Какви ще са утре? Кой знае... Актьори са това! Те правят Света шарен, а Светът им го връща както му падне. Но това му е и най-хубавото на тази професия- никога няма предсказуемост... 

© Снимки: facebook.com

По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40