Росица Койнова, кмет на с. Селановци: "Успешният кмет е сред хората"

"Делникът на селановчани е тежък, но те са свикнали да работят. Не случайно именно в Селановци се намира единственият паметник на мотиката"- казва кметът на оряховското село Селановци Росица Койнова. Тя е дългогодишен секретар на местното читалище "Самообразование", а през есента на миналата година печели кметската надпревара. И съвсем естествено, вече има куп задължения и отговорности. За делника и празника на хората от Селановци, за необходимостта от комуникация с общината, за това- докъде се простират задълженията на кмета и какво може да направи един селски кмет- за това разказва Росица Койнова в рубриката "Добро утро, кмете!"

"Селановчани са много трудолюбиви хора. Преди 9 години, когято започнах работа в читалището, прочетох Закона за читалищата. Разбрах, че едно от задълженията ми е- издирване и запазване на българското културно наследство. И започнах да издирвам селановското културно наследство. Срещах се с баби, които казваха: "Какво ти наследство, тук ората само са работиле!"- връща лентата назад Росица Койнова. Все пак местни песни и хора са издирени, те и сега се изпълняват от танцовите състави, предстои и издаването и на книга "История на Селановци".

Селановци е най-голямото село в Северозападна България. С това изречение започват всички публикации за селото. Към момента населението е 4 200 души, обработваемата земя е 90 хиляди декара, а улиците в селото- 80 километра.

"Безработицата е голяма, но все пак има много млади хора. В училището ни се обучават почти 210 деца, между 60 и 80 деца посещават и ОДЗ-то. А кметството помага с каквото може. Дългите улици се поддържат трудно, помагат хората от временната заетост- назначени са 30 души"- казва кметицата и продължава: "Нещата, които един селски кмет би могъл да свърши не са толкова много, защото по различните европейски програми могат да кандидатстват единствено общините. И все пак, за няколко месеца кметуване, направихме ремонт на кметството- със собствени средства, ремонтирахме площада пред кметството, смененихме плочките, предстои направата на тротоар на една от улиците. С доброволната група гасихме над 15 пожара, единият от които бе обхванал над 100 декара площ. Зимата носихме хляб и храна на всички стари и болни от селото. Така че, може да се работи, нищо, че не можем да се занимаваме с големи проекти. Иначе комуникацията с общинския кмет е особено важна. В момента се изпълнява проект на Общината- изгражда се външна сцена, детска площадка, фонтан, парково осветление. Има идея за ремонт и на една от улиците- без комуникация нямаме шанс"- споделя Койнова.

Младата жена вижда смисъл в работата си именно заради срещите си с хората. "Да стоиш четири години на бюрото, докато трае мандата, и да попълваш документи- така се губи смисъла на това, което си имал като идея. За да е успешен един кмет и да е доволен от това, че е бил кмет, трябва да е сред хората, да разбира проблемите им, да говори с тях"- казва Койнова и с усмивка си припомня случай, при който възрастна жена е искала да й намери... мъжки заек... "Така, че хората виждат в лицето на кмета човек, който е всесилен и може да свърши всичко. Именно тази среща смени начина ми на мислене"- допълва Койнова и пожелава на своите съселяни: "Да бъдем едни по-добри хора, да се радваме на това, което имаме, и да жадуваме реални неща! Да вярваме, че можем да ги постигнем! Да сме живи, здрави и много спокойни!"