Ангелина Георгиева: "Аз съм един щастлив човек"

Днес дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- гостуваме в дома на Ангелина Георгиева от Белоградчик. Поводи колкото искаш- през изминалата седмица тя навърши 73 години, а рожден ден имаше и един от внуците й. Всичко, което ни се случи в този слънчев дом споделяме сега с всички вас, уважаеми слушатели! Запознайте се с тази жена- тя носи толкова сила и воля за живот в топлите си усмихнати очи, че ще стигнат за всички ни.

"Казвам се Ангелина Георгиева Йотова и съм един щастлив човек. Защото обичам хората, доброто, цветята и децата"- така започна разговорът ни с нашата домакиня, която ни покани не само в своя дом, но и в сърцето, и в мечтите си. За да чуем част от историята на нейния живот. Толкова, колкото бе готова да ни разкаже и отново да пропътува с нас и за нас пътя си през годините.

"Обичам да чета. Четенето за мен е като наркотик. И сега чета. Бедата е, че почнах да забравям... Но и за това има лек! Чета с една тетрадка, в която си записвам най-важното. И когато господин Алцхаймер дойде и аз не мога да си спомня нищо, аз отварям тетрадката и си "преговарям" от там и това ме успокоява"- шегува се със заболяванията си Ангелина Георгиева.

 

"Животът ми мина много трудно, но и много лесно- в равновесие! Защото трудностите, през които минавах, бяха винаги на косъм със смъртта и живота. И това ме направи силна. Сега, на годините, на които съм, не се страхувам от нищо и не се чувствам уморена. Само ми е жал, когато срещам млади хора- на по 20-30 години, които духовно са вече изчерпани... През годините- при срещите ми с живота и смъртта, запомних една фраза, която чух в Петрич, пред портите на баба Ванга: "Страданието извисява духа". Тогава не я разбрах до край, но тя се запечата в мен и години я носих в мен, докато осъзная, че това не е просто фраза, литература... А че това е човешката същност. Да, осмислянето на тази истина е болезнено..."- споделя Ангелина Георгиева.

 

След пристрастеността си към четенето, Ангелина Георгиева признава и подрежда в разговора ни и другите си страсти- стиховете, социалната сатира, театъра, операта.

 

С усмивка и намигване се спира на един шарен епизод от живота си- участието си във видинската оперета. Защото Ангелина Георгиева доста години е живяла във Видин. И писането на стихове съвсем не е нейна професия. Но каквото и да е подхващала, винаги го е правила с любов.

"Имам особено уважение към силните жени"- казва в края на разговора ни Ангелина Георгиева и признава:

"Така мина животът ми, че често се налагаше аз да вземам кормилото и аз да вземам важните решения. Но пък Съдбата бе щедра в едно- дари с приятели! Те никога не са ме предавали. Това са прекрасни хора. Те по очите ми познават настроението ми, състоянието ми, здравето ми. Много стихове съм им посветила." 
Такава се получи днес в "Калейдоскоп" моментната снимка на Ангелина Георгиева от Белоградчик. Жива и истинска. На 73 години. Силна. Мила. Усмихната. Борбена. Никога сама.
 

Много ми се иска тя и утре, и след месец, и след много години да не се променя. Нещо повече- иска ми се да познавам повече хора като нея- отдадени на живота, готови да подарят сила, любов и надежда на всеки, който потъва в собствените си страхове и неудовлетвореност. Една жена, която излъчва безкрайна доброта, вдъхновение и топлина. Вечна жена.

 

Моят град
Ангелина Георгиева

Малък и красив е моят град-
птица белокрила сред скалите,
кацнала сред крепостна стена
в свежата прегръдка на скалите!

Нежно приласкан в зелена гръд
с аромат на билки и малини,
тръгнеш ли от него в селски път,

ще достигнеш върховете сини.

 

 

Тия снежни, сини върхове-
горди, неспокойни и красиви,
скрили в пазвите за вековете
песни и легенди вечно живи. 

 

Тук родих се, тук израснах аз.
На "Калето" тичах по скалите,
плисках се във близката река,
търсих диви ягоди в тревите.

 

И сега- след 60 лета-
тъжна, побеляла, уморена,

връщам се отново у дома
сила мъничко от тях да взема.

Малък и красив е моят град-
птица белокрила сред скалите,
но докоснеш ли го- ставаш по-богат
                                                  с избуяла сила сред горите!