Тодорка Живкова, с. Рабиша: "Пенсионерът много знае, но никой не го слуша"

В навечерието на най-светлите празници– Коледа и Нова година попитах няколко жени от с. Рабиша как гледат на живота от сегашната им позиция на пенсионери. Те споделиха, че животът им е по-труден, защото на тази възраст идват болестите. Но тяхната радост са успехите в живота. Връщайки се назад в годините, една от тях сподели, че е доволна от постигнатото. Въпреки всичко, тя не се отчайва от живота и иска да вземе от него колкото може повече.
Тодорка Живкова, бивша учителка споделя:

 

А за кметския наместник Мария, това е възрастта, когато човек може да преосмисли досегашния си живот и да помисли за бъдещето. Тя е удовлетворена от постигнатото и е оптимист за бъдещето.

Както всички, така и пенсионерите от Рабиша искат по-нормални пенсии, по-добро здравеопазване. Тяхната препоръка е правителството да се обърне с лице към възрастните хора, да гледат на тях като синове, а не като чужди хора.
Възхищавам се на оптимизма, който блика от думите на тези жени. Няма отчаяние, няма хленчене. Те са отворени към живота и бъдещето. Намират време не само за градинката, но и за екскурзии, кога до близкия Раковишки манастир, кога до други градове в страната. Търсят поводи за нови контакти и веселие. Дано бъде чут гласът им, защото тези хора заслужават достойни и спокойни старини.