Напоителни системи могат да секат дървесина в участъка от брега на река Дунав до дигата

Растителността, предимно топола, предпазва и дигите при пълноводие на реката. Всички знаем каква опасност беше надвиснала над Видин през 2006 година от заливане заради придошлите води на река Дунав. Какво ще се случи, ако се изсекат дърветата до дигите? Потърсихме за коментар директора на Държавно горско стопанство Видин Веселка Борисова.

"Това са всичките наши тополови насаждения, които сме залесявали през последните 20 години и това е дървесината, с която се надяваме да се издържаме в бъдеще. Тя е държавна собственост и на нея разчитаме за приходи от продажбат й. Тази заповед прехвърля като собственост дървесината на "Напоителни системи", без да се спазят разпоредбите на Закона за горите. Т.е сервитута, който е учреден, не е учреден по Закона за горите, а е прехвърлен с промяна на Наредба №7 по Закона за устройство на територията. Тези дървета може да бъдат съсипани, защото не се смятат за дървесина, а за растителност, която пречи на проходимостта към река Дунав. Ние във Видин много добре помним дигата на Кутово, когато се проби, понеже имаше продължително заливане и хора от целия град трупаха чували с пясък. Тези насаждения между дига - бряг на река Дунав предпазват дигата да не бъде подронена от водите и когато тези насаждения ги няма - дигите са в опасност", коментира директорът на Държавно горско стопанство Видин Веселка Борисова.

Обезлесяването на участъка от брега на реката до дигата ще е по-лошо за съоръжението. При приливна вълна вероятността да се нанесе вреда на дигата е по-голяма, отколкото ако има растителност. Дигите по река Дунав са изградени при пълноводие. Дървесината помага брега да не ерозира и да олекоти удара на евентуална приливна вълна върху съоръжението. С промените в Наредба №7, издадена на основание Закона за устройство на територията е запознат и директорът на Държавно горско стопанство Лом Константин Костов.

"В разпоредбите е записано, че се почиства растителността от дигата до мокрия откос, когато няма достъп до дигата. При нас от страната на мокрия откос има достъп и нашите култури са садени извън сервитута. Сервитута е 10 метра от сухия откос и 10 метра от мокрия, т.е тополите в държавните горски територии са в този диапазон. Имаме и други горски масиви с широколистни видове - дъб, липа, акация, също така голяма част от островите са с тополови култури. Ще е проблем, разбира се, но трябва да се справим", коментира директорът на Държавно горско стопанство Лом инж. Константин Костов пред сътрудника на РАДИО ВИДИН Владо Недев.

В спорния участък попадат защитени зони и резервати, дейностите в които се контролират от РИОСВ Монтана.

"Забраните и ограниченията в тези зони и територии в които се наблюдават местообитания и хабитати на диви птици и растения, които подлежат на защита от страна на държавага, ще бъдат наблюдавани от експертите за спазване на забраните и ограниченията. Информирали сме министерството на околната среда и водите за издаването на тази заповед и упълномощаването на "Напоителни системи да извършват подобни неща. Тази заповед касае не само контролната дейност на РИОСВ Монтана, но и на останалите регионални инспекции в България. Задължително ще проследим тази "пукнатина" в законодателството и се надявам, че няма да допуснем такива нарушения на територията на РИОСВ Монтана", заяви за РАДИО ВИДИН директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Монтана Деница Славкова.

Потърсихме за коментар и служителите в "Напоителни системи". Директорът на местния клон във Видин Димитър Йоцов отказа коментар. И ни насочи към прекия му началник - директорът на клон Мизия Георги Захариев, към когото са на подчинение "Напоителни системи" Видин. Не можахме да разговаряме с него, въпреки продължителните ни опити да се свържем по телефона. Затова решихме да се обърнем към пресцентъра на Дружеството в София. Оттам ни отговориха по телефона, че в момента се изготвят лесоустройствените планове от компетентните организации и че всичко ще бъде отчетено след като се извърши дейността по Наредбата.

Втората тема в предаването е за дейността на Спелеоклуб Мездра, който тази година навърши 30 години. 25 са членовете към момента, но има още петима кандидати за пещерняци. Клубът е член на Федерацията по пещерно дело и спелеология в България.

"За да стане един пещерняк добър, на него му трябват минимум 10 години. Спускането е специфично. Целта ни е да запазим пещерите така, както сме ги намерили. Не забиваме клинове, а използваме естествените опори, някъде се налага да събуваме и обувките", разказа председателят на спелеоклуба в Мездра Ангел Цветков.

Членовете на клуба са участвали и в международни експедиции в Чехословакия, Грузия, Италия, Германия, Албания, Гърция. За тях също ще ни разкаже Ангел Цветков, но в следващото предаване - първия четвъртък от новата година.

Третата тема в "Еко Свят" е за две туристически забележителности в Родопите - Ягодинската пещера и наблюдателна площадка, наречена "Орлово око".

Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият е електрифициран. За туристите е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели. Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, различно оцветени скални слоеве, пещерни перли.

"Имаше много групи от желаещи да посетят пещерата. Вътре не е така хлъзгаво както например в "Магурата". Във всяка зала имаше екскурзоводи, които обясняваха каква е залата и какви пещерняци са я обитавали", разказа видинчанинът Владимир Ванков, който тази година пътува из Родопите и разгледа Ягодинската пещера.

© Снимка: Личен архив на Владимир Ванков

Уникална наблюдателна площадка, наречена "Орлово око", е другата атракция, която Владимир Ванков е посетил по време на туристическата си обиколка. Тя е монтирана на ръба на скалите на височина 1563 метра над морското равнище. От площадката се открива спиращ дъха изглед към красотите на Родопите и безкрайните хоризонти. До нея се стига с водач по атрактивния маршрут за връх Свети Илия. За площадката се тръгва от входа на Ягодинската пещера. До нея се стига по черен път за около 40 минути.

"Панорамната гледка от хълма е зашеметяваща - виждат се почти целите Родопи", с възторг споделя Владимир Ванков.