Георги Петров, художник: "Усъвършенстването на света става от отделния човек!"

Изтърколи се и тази година, като крина с жито, от която всеки ден си взимаме, мелим зърно и правим хляб. Но не само за хляб сме родени, уважаеми приятели, а за полет, мечти и добротворство, за чудатост и шареност. С тази мисъл преди малко повече от година започнах рубриката "Новите приказки на Северозапада", за да разказвам за такива хора- цветни, самобитни, корави и добри. Хора, които повдигат духа ти и те карат да се усмихваш. Всичките ми герои бяха уникални по своему, но еднакви в едно- желанието да живеят този живот с достойнство.

В днешната Приказка ви припомням част от моите герои.

Една силна жена ме впечатлява от години и бе от първите ми гости. Леля Снежа, така я познава цяла Берковица. Все е забързана, все нещо работи. Сама отглежда внучката си, сираче. Чистачка е повече от тридесет години. Тя ми припомни какво значат истинските честност и трудолюбие и то в днешния объркан свят.

Друга приказка, която много ми въздейства, бе тази на Христо от с. Балювица- приказка за родолюбеца, чието дете е емигрант. Христо написа история на своя род и своето родно село, които започнал като опит да съхрани паметта за своите наследници, за тези, които вече не са в България. Само че историята го увлякла и на бял свят се появили двете книги. Голяма е болката в сърцето му, през сълзи говори за патриотизма:

Ако има герой, който да отговаря най-пълно на радичковото завещание "Бъди невероятен!", то това е Валето Пешков. Как да го опише човек- трудно е. Родолюбец, учител, земеделец, майстор на каменни пластики. И човек, цветен и широк като дете. Говорим си за това, че учителството е призвание, за родолюбието. За него то е:

Героят, който ме вдъхнови може би най-много бе младият художник Георги Петров. Ученик в 12 клас на Художествената гимназия в София. Талантлив и скромен, прозорлив и мъдър, философ и търсеща личност като своите учители- Леонардо Да Винчи и Микеланджело. Това момче ми даде оптимизъм, че България има бъдеще, след като има младежи като Георги.

"Ако не съм нарисувал или прочел нещо, денят е пропилян. За художника най-важното е да бъде философ, за да тълкува живота. Откривам повече идеали в миналите епохи. Човек може да промени съвремието, ако полага усилия и е упорит. Усъвършенстването на света става от отделния човек", убеден е младият художник.

И тъй като все пак съм разказвач на приказки, макар и съвременни, няма как да не завърша с най-добрия край, като всяка хубава история. За това избрах за финал да си припомним историята на Камелия. Дете, расло в дом, а по-късно осиновена от мило семейство, което също изживява своята трагедия- умира двадесетгодишната им дъщеря. Камелия с благодарност живее живота си, говори с почит за вече покойните си осиновители, които е приела категорично за единствени свои родители. Днес, самата тя майка, Камелия решава да стане приемен родител. След сложна процедура тя е одобрена, а от броени дни малкото момиченце е настанено в дома й. Така Камелия два пъти има шанса да бъде в ролята на ангел. Веднъж за своите осиновители, а сега и за една малка принцеса.

 
"Искам да дам щастие на едно детенце. Ако имахме повече пари, сигурно щяхме още деца да вземем".

Е, уважаеми приятели, надявам се да съм ви дала малко кураж за новата година. И тя вероятно ще бъде тежка и ще ни подлага на изпитания. Желая ви сила и кураж и още- единство и благородство. Радвайте се на чуждите успехи, помнете, че от това което взимаме, можем да преживеем, но това, което даваме- прави живот. За това окуражавайте хората около себе си, особено децата - може би те са следващите герои на живота, които ще го променят.

Благословени дни, уважаеми приятели!