Пътят до виното и хляба...

публикувано на 16.01.13 в 16:13

"Земята, която ни храни"- 15.01.2013

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не е тайна, че във всяка къща у нас се произвежда вино- и в повечето случаи всеки го прави както знае. Добре е да знаем, обаче, че виното е жив организъм и крие много тайни, затова се изисква много мерак, любов и настояване, докато ги разберем. Кои са тайните- в "Земята, която ни храни" разговаряме с Илиян Игнатов- технолог в избата във видинското село Винарово. Той разяснява що е то сухо или полусухо вино, старо или младо, както и кога да претакаме, кога да бутилираме и как да съхраняваме виното, което произвеждаме, за да не губи то своите качества.

Избата във Винарово е семейна, произвежда до 50 хиляди литра вино, а от 2 години Илиян Игнатов е главното и най-важно лице в нея.

"Отговарям за производството на виното, занимавам се и с лозарство. Проблемите, както и навсякъде, са много, особено след миналогодишните студове, при които почте 80% от сортовете шардоне и мерло измръзнаха"- каза Илиян Игнатов и посочи, че на този етап работата във верига- производство на грозде- преработка и производство на вино- продажба, не е най-добрия вариант. Най-рентабилно, според него, е да притежаваш само изба и сигурен пазар.

Работата на технолога в избата е отговорна, а не рядко го търсят и хора за съвет и помощ- когато виното не завира, например: "Годината беше особена, много суха, гроздето узря бързо, бързо вдигна и захарния градус- в домашни условия това не е добре за виното, защото то или не завира, или завира бързо и после се вкисва."

Според специалиста домашните вина се претакат два пъти. Първия път, около месец след приключване на тихата ферментация, при добро избистряне на виното /края на ноември и началото на декември/. И втория път е след преминаване на зимните студове- около месец март. Трето претакане не се прави, защото при второто претакане колкото вино е останало в бъчвата /ако изобщо е останало/ се налива в бутилки.

Като технолог, Илиян Игнатов е категоричен, че на вкусовите качества на виното влияе и съда, в който се съхранява. За стареене на виното дъбовите бурета са класика, а младото вино може да се пие месец-два следа като е смачкано гроздето. Колкото до това- кое вино- от младото, или от старото повече боли глава отговори: "Ако прекалим- и от двата вида нещата излизат извън контрол!"

В "Земята, която ни храни" се срещаме и с един позитивен човек, който твърди, че е щастлив. Валентин Петров е собственик на мелницата в село Антимово- той е зърнопроизводител, мелничар и хлебар, работи при затворен цикъл и твърди, че е човек, който спи спокойно.

"Започнах да работя с един трактор и земята на съпругата- около 100 декара още през 1969-1970 година. Постепенно увеличих земята и сега обработвам 12 хиляди декара земя. През това време направих фурна, след това и мелница. Правим по 4-5 хиляди хляба на ден, снабдяваме социалните заведения в община Брегово, имаме и собствени магазини. Започнал съм от нищото, но сега хората ми имат доверие"- започва разказа си Валентин Петров. Противно на всеобщото мнение, той смята, че работата при затворен цикъл носи по-малко рискове.

"Земеделието крепи държавата. Правителството, обаче, говори, че земеделието е приоритет, в същото време ни ощетяват"- категоричен е Валентин Петров. Въпреки това той твърди, че няма проблеми- нито в работата, нито в семейството. При него работят 50 души работници, на които изплаща редовно заплати и осигуровки. А най-радостното е, че хлябът на хората от бреговско-антимовския край на този етап няма да поскъпва.

Последният събеседник в "Земята, която ни храни" не е от най-успелите, но пък е с чувство за хумор. Ромил Кирилов- от село Антимово, цял живот е отдаден на животните и земята, но вече решен да разпродава. Не може, или не иска?

"През първите години, когато наистина имаше субсидии за всяко животно, беше по-лесно. След като въведоха изискване заплащането да е за 10 и повече животни, вече е по-турдо. Започнах да разпродавам. В селото сме останали двама-трима, млякото не се изкупува, раздаваме го на съседите. Гледам си личната земя- около 70 декара. Младите няма да се върнат към земята, защото няма стимул. В пазара също няма логика- житото се изкупува на 30 стотинки, а триците се продават за 60 стотинки. Държавата е абдикирала от дребните земеделци. Субсидират се монополистите. Стана трудно"- признава Ромил.

Най-хубавото е, че въпреки трудностите Ромил Кирилов не губи чувството си за хумор. А още по-хубавото е, че докато си говорихме, една от кравите, която също ще бъде продадена, даде нов живот. И ние видяхме началото...

По публикацията работи: Йорданка Герасимова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Пътят до виното и хляба...

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

За БНР

Радио Видин