Георги Ганецовски: "Всеки път, когато влизам при тях, ги моля за прошка, че нарушавам покоя им"

публикувано на 28.01.13 в 15:16

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Събеседник в "Калейдоскоп" днес е археологът от регионалния исторически музей във Враца Георги Ганецовски. Роден е на 24 август 1966 година във Видин, син на един от най-известните врачански художници- Владимир Ганецовски, за жалост рано напуснал този свят. Детството на бъдещия археолог е богато на цветове и увлечението му по рисуването изглежда съвсем в реда на нещата. Възпитаникът на гимназията с преподаване на френски език "Анри Барбюс" е редовен участник във всички туристически експедиции. Снимки на и с Георги Ганецовски из Рила, Пирин, Стара планина и Родопите могат и сега да се видят в албумите на Съвета по туризъм на днешната гимназия с преподаване на чужди езици "Йоан Екзарх" Враца. С юношеството и увлечението по пътешествията идват любопитството към астрономията и желанието да учи история. А всичко това отключва страстта му към археологията и го отвежда в специалността праистория на СУ "Св. Климент Охридски".

Праисторията и до днес е любимото му място и време- свят, който съчетава магията на вълшебните приказки с познанието и уважението към живота и човека- такива, каквито са били преди хилядолетия, и такива, каквито са днес... Може би затова едно от първите неща, които археологът ми казва при срещата ни във врачанския музей, звучи едновременно и мистично, и много човечно. Влизаме в залата с находките от археологическия обект край врачанското село Оходен. В средата са разположени двата гроба на мъж и жена- открити от екипа на Георги Ганецовски и наречени топло и по роднински- Христо и Тодорка. И преди да съм успяла да попитам каквото и да е, Георги ми признава:

"Всеки път, когато влизам при тях, ги моля за прошка... Когато полагат тялото на един човек в земята, той трябва да намери там покой. Хората, чиито тленни останки са пред нас, са погребани преди 8 000 години. Много мислих дали имам право да наруша покоя им и да ги покажа. Аргументите бяха 50 на 50... Позволих си този грях, защото вярвам, че те ни дават уникални познания за своето време. И все пак- всеки ден, когато влизам в залата, се моля за прошка."

Така се случва, че тленните останки на Жената са подготвени за вдигане от обекта точно пред Архангелова Задушница.

В музея са пренесени без да се променя нищо от първоначалното откритие. Същият принцип е приложен и при експонирането на Мъжа.

В съседство е и глиненият олтар на Слънцето с преплетените три чифта еленови рога.

"Говорим за резултати от археологически проучвания, които продължават вече 12 години. До сега сме открили вече пет гроба. При жената тялото е разположено в посока Изток-Запад; с лице, обърнато към Слънчевия изгрев. Докато при мъжкия индивид имаме полуембрионална поза- тялото е положено по гръб, само краката са свити; тялото е с ориентация Север-Юг, като главата отново е с лице към изгрева"- обяснява археологът.

Светлината- разпознавана и отъждествявана със Слънцето, с Огъня и с магията на сътворяването и даването на Живот- вероятно е в основата на вярата, която е направлявала битието на хората, обитавали земите край сегашното село Оходен преди 8 000 години. Как тези мъже и жени са отброявали времето, какво можем да "прочетем" по късчетата оцеляла през хилядолетията керамика, как са изглеждали и как са се обличали, дали хармонията с природата ги е дарила с мъдрост, били ли са войнствени или миролюбиви- на тези и още много други въпроси отговаря в разговора ни днес археологът.

Георги Ганецовски се чувства "у дома" във всяка минала епоха. Роден във Видин, работил през част от кариерата си в Монтана, сега специалист по праистория в регионалния исторически музей във Враца, той за пореден път без усилие огъва времето и пространството и е готов с поредната страхотна идея- днешният български Северозапад да се превърне в територия за модерна експериментална археология. Магията вече се случи, когато млади хора от Враца се вживяха в ролите на нашите далечни предци и изработваха керамични съдове, стриваха зърна от лимец, месиха питки и ги пекоха по технология отпреди 8 000 години.

"Надявам се, че нашето голямо търпение и упоритост ще дадат резултати. Една Дестинация Северозапад би могла да предложи и хубава природа, и атракции, чрез които да бъде представено нашето богато културно-историческо минало. Смятам, че това е бъдещето- този вид алтернативен туризъм. Но липсва ясна държавна концепция- това е моята голяма болка... Затова, когато на археологическите разкопки на Калето в Мездра попаднах на един много интересен бронзов ключ, датиран от късноантична епоха, около който се вдигна голям медиен шум, това ме накара да обявя, че сме намерили "Ключа към Северозапада"... С надеждата най-после този Северозапад да бъде открит както за управниците, така и за туристите..."

Такава е мечтата на археолога Георги Ганецовски- наричан и Дон Кихот, но и Индиана Джоунс на Българския Северозапад. Мечта, на която можем да се доверим, защото с упоритост, последователност и вяра Георги Ганецовски стигна в изследователската си работа до резултати, които едва ли някой е допускал че са възможни в систематимно пренебрегвания наш изстрадал регион. За постигнатото в разкопките на Мездренското Кале, за намеренията му какво още ще се случва на обекта край Оходен, за това как Враца ще се представи на следващото туристическо експо и за готовия вече туристически "Бранд България" ще си говорим в някои от следващите издания на "Калейдоскоп".

Фоторепортер: Пламен Генчев

По публикацията работи: Ваня Минева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Георги Ганецовски: "Всеки път, когато влизам при тях, ги моля за прошка, че нарушавам покоя им"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

За БНР

Радио Видин