Покана от Анелия Гешева да слезем "Още едно копче надолу"

Днес в "Калейдоскоп" си говорим с Анелия Гешева за новата й книга с атрактивното заглавие "Още едно копче надолу". С Ани живеем в един град- Видин. Може да ви се случи всеки ден да я срещате поне по веднъж- на път за работа, или на път към дома си... Но може и с дни да не я мернете... И с мен е така. По-често се срещаме с нея из социалните мрежи, отколкото "на живо". Затова сметнах, че е добре да припомня:

 
Към този момент във време-пространството Анелия Гешева живее и работи в родния си град Видин. Завършила е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Журналистиката е нейна професия- първо като практика. Работила е и на трите медийни фронта- преса, радио, телевизия. Сега тя е медиен експерт, ръководител на Регионален център на Съвета за електронни медии. Автор е на книги с поезия и проза. Носител е на много и различни творчески награди. Защо казвам последното- защото е важно да се знае, че е получила признанието на познавачите- което в нашата страна не е лесна работа.

 
Ани е човек с остър артистизъм, със славянска усмивка за приятели, но и с жестока самокритичност, когато става дума за собствената й работа. Понякога ми е ужасно трудно да я разговоря. Друг път не мога да я спра, когато започне да ми разказва за любими автори, картини, композитори. Винаги обичам да си цитирам по нещо от нея- понякога от невероятните сатири, които още не са излезли в книжка (поне аз не зная да се е случило); понякога от магичните й стихове ("Този град се е втренчил отдавна във мен-/ ден по ден/ на трески ми насича живота-/ все едно полугол сатанински Гоген/ ми крещи,/ че не смея/ да си срежа ухото."); понякога от толкова реалистичните нейни прози, от които душата те заболява... Ани е творчески абсолютно последователна в прецизността при работата със словото. Абсолютно последователна е и в неповтарянето. Всяка следваща нейна книга е такава, че докато не излезе, няма как да познаеш нито тематиката, нито стилистиката, нито формата. Непредсказуема е тя- Анелия Гешева.

Ето сега в ръцете на читателите е новата книга на Анелия Гешева "Още едно копче надолу". За "примамка" на настоящия слушател и бъдещ читател, предлагам един цитат: "Аз не съм човек от реалния ѝ живот, където вероятно има семейство, приятели, мрачни шефове, където плаща сметки и изхвърля боклука. Но тя идваше в моя град, обаж­даше ми се и се срещахме. Не смеех да изляза от схемата, беше ми твърде приятна. А и другият ѝ живот не ме инте­ресуваше"- цитат, напосоки щипнат от разказа "Баронеса Мюнхаузен".

В предаването днес с Ани си говорим за героите и типажите; за раждането на сюжетите и за това какво от историите на своите герои е преживяла, кое е видяла в подробностите от пейзажа около себе си и кое е плод на фактора "художествена измислица". И още- защо читатели често я питат дали всичко, което разказва, е минало през очите, душата и живота й? Затова ето пак един цитат, който подсказва отговорите на някои от тези въпроси: "В неделя Мариета Стаматова се събуди на трийсет и девет и с ясно намерение да сложи край на живота си. Не че животът ѝ беше кой знае колко труден, нито имаше ня­какъв фатален катаклизъм, не. Просто стана от леглото, погледна се в огледалото и осъзна, че от ден на ден от фа­талната ѝ красота остава все по-малко. Както беше тръгна­ло, до няколко месеца звездната хубавица Мариета щеше да се превърне в хубавка налята леля на средна възраст. На това Мариета категорично трябваше да попречи."- цитат, този път щипнат от разказа "Ден за размисъл". Ани признава, че си го обича този разказ мъничко повече... А дали има и друг фаворит?...

 

И да знаете, че някъде там, в средата на разговора, вече съм попитала: "Накъде след "Още едно копче надолу"?" ...