Недей да грешиш вече, за да не те сполети нещо по-лошо!

Четвъртата Неделя след Пасха – на Разслабления, която отбелязваме днес е посветена на едно евангелско събитие, свързано с благата воля и милосърдие на Господ Иисус Христос.

В древния Йерусалим при така наречените "Овчи порти" се намирала къпалня. Наричали я „Дом на милосърдието”, на еврейски - Витезда. Тя имала пет притвора, пълни с множество болни - слепи, хроми, нещастни. Те стоели там и чакали чудото - да слезе Ангел Господен от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна. Който успеел да влезе пръв в лечебната вода непременно щял да оздравее, независимо от каква болест страдал. Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години. Като узнал за дългото му боледуване, Иисус Христос го запитал: "Искаш ли да оздравееш?" Болният Му отговорил: "Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата". Иисус му казал: "Стани, вземи одъра си и ходи!" Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал. На това чудо Господне е посветен и празникът, наречен Неделя на разслабления. Разслабленият чакал цели десетилетия, измъчвал се от непоносими страдания, но нямало човек, който да се трогне от мъките му и да му помогне. Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях. Преди идването на Христа никой човек не виждал, че наред с него съществуват и други, подобни нему човешки същества. В онези времена като морална норма била призната тази на епикурейците. Те смятали за висше благо и цел на човешкия живот личното удоволствие. Не е чудно, че такъв човек е загубил своето достойнство и своята човечност. В този смисъл са верни думите на евангелския разслаблен, който казал, "че си няма човек", т.е. такъв, който да притежава човещина и да се смили над него. Дали хората разбрали урока на Иисус? И колко от нас го помнят и изпълняват днес.

 
Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деянията на светите апостоли /Деян. 12:1-11/, а Второто четиво – Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Иоан Богослов /Ин 5:1-15/.

В рубриката „Съвременна Библия” – много хора оцеляват в инциденти, други някак си свръхестествено побеждават болести. Борим се с ежедневните предизвикателства и оцеляваме. Но дали оцеляването означава спасение? Можем да спечелим битката, но войната спечелена ли е? Във войната за спасението на човешката душа е важно да приемем, че няма друга реалност, освен реалността на възкресението от мъртвите. Само тя е истинска и може да донесе не просто временно оцеляване, а вечно спасение!