Анастас Попдимитров: "Канят врачанския театър на фестивали от Торонто до Санкт Петербург" -

Интервю с Анастас Попдимитров, директор на ДКТ- Враца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

© Снимка: Жоро Александров
Визитка:

Анастас Попдимитров е роден на 31 май 1958 г. в София. Директор е на Драматично-кукления театър във Враца от 1995 г. От есента на 2010 г. е председател на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). Творческата му биография започва през 1982 г. след дипломирането му в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" като актьор в Шуменския театър. От 1986 г. е в ДКТ- Враца. Между 1999 и 2003 г. е и заместник-кмет на община Враца. Има повече от 100 значими роли в театъра. Получавал награди от театралния фестивал "Подмосковнoе вечера" в Москва, Националния фестивал на малките театрални форми- Враца, МТФ на НЕТА - Враца, "Албамоно" /Албания/, има участия в международни театрални фестивали в Белград, Крагуевац, Букурещ, Струмица, Питещ и др.

Преди дни донесе от Македония наградата за "Актьор на Европа за 2013 година".

Г-н Попдимитров, спечелихте наградата за актьор на Европа през 2013 година. Това е поредното признание за Вас, получихте и най-престижните награди на Националния фестивал на малките театрални форми и на Международния фестивал на НЕТА, които се проведоха през месец май във Враца, благодарение на новата си продукция "Боб" от Елин Рахнев. Доволен ли сте от завършилия 74-и творчески сезон?

Мисля, че нямаме основание- аз и колегите ми във врачанския театър, да не сме доволни от този сезон. Той беше сезон на много фестивали и награди- в Румъния, Сърбия, Македония, Албания... Беше сезон, в който бяха направени селекции за много авторитетни фестивали по света. Спектакълът "Столовете" например беше селектиран да се представи на фестивала на Йонеско, който се провежда в Торонто (Канада) през май 2014 година. Същото представление ще бъде показано през септември на международния фестивал "ExPonto" в Любляна (Словения). През март догодина пиесата е селекционирана да се играе на Първия международен фестивал на театър "Таганка" в Москва, който е свързан с 50-годишния юбилей на театъра. Както и в театър "Комисаржевская" в Санкт Петербург, където освен "Столовете", ще се играе и "Боб". Спектакълът "Боб" пък е селекциониран за Струмица (Македония), където ще се играе през септември. През октомври "Лизелоте и месец май" е селекциониран за изключително качествения фестивал в театър "Нотара" в румънската столица Букурещ, където ще мери сили с трупи от Франция, Австрия, Италия, един от най-авторитетните театри в Сърбия и Европа - "Стерийно позорище"... Изобщо една много качествена селекция, което показва само колко силен спектакъл е "Лизелоте и месец май"!

"Лизелоте и месец май"

Отминалият сезон беше белязан с много добри наши постановки- "Търговци на презервативи", "Лизелоте и месец май", "Боб", които срещнаха овациите не само във Враца- те бяха играни при огромен интерес в София и в чужбина, а отзивите за нашата продукция са меко казано ласкави. Този сезон беше и подготовка за предстоящия 75-и юбилеен сезон на театъра и 35-годишнината от откриването на настоящата сграда на ДКТ- Враца. С удоволствие искам да кажа, че министърът на културата д-р Петър Стоянович прие да бъде патрон на тържествата, които ще се проведат. В тази връзка искам да зарадвам нашите зрители с информация в аванс, че през 2014 година ще се извърши основен ремонт на голямата сцена и изобщо на сградата на театъра, което ще се извърши благодарение на спечелен от община Враца пореден голям европейски проект.

Предстои ни един хубав сезон с много международни участия. Нека не забравяме и факта, че куклената сцена получи покана да представи своя продукция по време на фестивал, организиран от театър "Додона" в столицата на Косово- Прищина, който е в края на месец септември. Вероятно ще имат и още едно турне през следващия сезон...Хубаво е да се каже, че тези участия не са самоцел, тъй като почти нямаме участие зад граница, от което да не сме се върнали с отличие. А това говори достатъчно много за авторитета на врачанския театър, за неговите актьори и режисьори в чужбина.

В същото време репертоарът на трупата е доста широк, само през последния сезон показахте пет нови заглавия за възрастни и две за деца. Все в това темпо ли ще работите и през следващия сезон?

Да, и следващият сезон ще е доста активен. Започваме с това, че сръбският режисьор Владимир Лазич ще постави "Женитба" от Гогол. Тази постановка ще участва във фестивала на руската класика през месец май догодина в Москва. Както виждате канят ни в много фестивали- от Торонто до Санкт Петербург...

Значи никой не може да Ви критикува за международното участие на театъра?

"Боб"

Човек винаги може да бъде критикуван, но е важен критерият. Ние участваме в много фестивали, но е по-важно да участваме там, където се случват стойностни неща... Ще завършим проекта, който има покана за Москва - "Женитба" от Гогол, ще довършим един започнат проект- "Мъжът си е мъж" от Бертолт Брехт- това е другият ни международен проект с режисьор македонецът Мартин Кочовски, в който участва едно от популярните имена от българските телевизионни сериали... Предстоят много интересни неща, но нека все пак не издавам всичко!

Ще издам още една- авторът на "Лизелоте и месец май"- унгарският драматург Жолт Пожгаи, който беше силно очарован от трупата и от режисьорската работа, от условията и атмосферата във Враца, предложи и аз се съгласих да режисира творба на Хенрик Ибсен с нашия театър. А г-н Пожгаи е един от най-известните режисьори на Унгария в настоящия момент и художествен директор на един от големите театри в Будапеща.

Както виждате очаква ни е една много сериозна международна програма не само в областта на турнетата, но и в обмена на творци. Предстои и реализацията на идеята за размяна на актьори в постановката "Съвсем проста история" от Марина Ладо. Това ще ни даде възможност български актьори да играят в Битола, а македонски актьори да играят пред българска публика. Смятам, че този обмен също ще е много интересен. Не бих искал да подминавам с лека ръка и фестивалът, който се провежда във Враца всяка година. Този фестивал показва, че е най-сериозният театрален фест в България- къде иначе могат да се видят осем представления от осем държави за една седмица?! Подобна среща на актьори от цяла Европа с жури от страни в Стария континент дава възможности не само на публиката, но и на театралния мениджмънт, който да бъде реализиран през следващия сезон.

Въпреки трудностите, това значи ли, че фестивалът във Враца ще продължи да се провежда?

"Търговци на презервативи"

Имал съм и друг път повод да го кажа: Който си мисли, че ще прекъсне провеждането на фестивала на малките театрални форми, е несериозен. Защото това е наистина най-старият театрален фестивал в България- провежда се от 1977 година и е една от гордостите на българската театрална общественост. Създаден е по инициатива на съюзите на артистите, на писателите и художниците, като противовес на официоза тогава- Фестивал на българската драма, който се провеждаше през четири години. Замислен е, за да даде на артистите повод за изява на собственото им мислене в една неповторима, интимна среда със своята публика.

Наскоро завърши конкурсът за директор на врачанския театър- ясни ли са вече официалните резултати?

Да, вече пристигна официално писмо от Министерство на културата, в което пише, че успешно съм издържал изпита за директор на Драматично-куклен театър- Враца и през следващите четири години ще съм негов директор. ДКТ- Враца е една голяма културна институция с голяма история, която представя много рискове за управление в момента- освен световната икономическа криза, ние работим в най-бедния регион на Европейския съюз, а и при провеждащата се театрална реформа- всичкото това налага много голямо напрежение и изисква от мениджмънта и ръководството да дава всички сили, за да управлява тази продукция, така че тя да съществува нормално, а не да оцелява! Още по-голяма увереност ми дава фактът, че аз съм председател на най-голямата работодателска организация в областта не само на театрите, но и в читалищното, библиотечното дело, музеите, оперите и др. така че познавам в детайли процесите, които се случват в културата ни.

Какво е да си директор на театър- призвание или наказание?

Изумен съм от това, че повечето хора смятат, че да си директор на театър е голяма работа. Те би трябвало да разберат, че това в момента е едно много, много, много сериозно изпитание на личностните качества, на нервната система и че социалната цена за това е доста висока. На всички, които биха искали да пробват тази професия, желая много голям кураж, да бъдат готови да жертват личния си живот в името на това да ръководят една голяма институция.

Споделете

Анастас Попдимитров: "Канят врачанския театър на фестивали от Торонто до Санкт Петербург"

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин