Какви тайни крие "Козарника"

Една от най-интересните за археолозите пещери в региона- пещера "Козарника", продължава да е обект на проучвания вече 16 поредна година. Археологическите проучвания започват в края на 90-те години на XX в. Още при първите разкопки става ясно, че находките са сензационни- откриват се следи от човешко присъствие отпреди 1,4 милиона години. Находките в пещерата са най-ранните следи от човешко присъствие в Европа и показват, че заселването на европейския континент започва вероятно на Балканите.

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо, ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. С доц. д-р Николай Сираков се срещнахме в работна обстановка- на обекта.

"Всяка година се провеждат теренни проучвания, в които участват и студенти от българска и френска страна. Това е много интересен обект със световно значение. Тук откриваме следи в най-долните пластове, които са датирани между 1,4- 1,6 милиона години. Това са следите от първите човешки същества, които заселват Европа, идвайки от Африка. На други места в Европа няма толкова ранни обекти. Проучването ни дава възможност да научим подробности за техните лагери, за които са ползвали пещерите. Живели са в тях, защото все още не са знаели да строят жилища. Находките ни са основно два вида: останки на кости от тяхната плячка- от лов, а понякога са хапвали и мърша при неуспех, както и кремъчни останки от техните сечива. Това е епоха, в която няма все още керамика, монети, статуетки или писменост, говорим за първобитния човек. Научаваме за организацията на първите наченки на социална организация в групите. Изследваме останките от ловната им плячка- хиени, лъвове, пантери, антилопи и коне, което говори за климат като в Северна Африка"- разказа археологът.

Най-дълбокият сондаж, на който се проучва, е 9,5 м. и там се намират най-ранните пластове. В момента са разкопават пластовете от късен палеолит. Намерени са останки от лагер на Homo sapiens, т.е хора, които са като нас от преди 19 000 години, или 18 000 години преди траките. Както на другите археологически обекти, така и тук, обаче, не липсват посегателства от иманяри, които направили преди години дълбок ров във вътрешността на пещерата: Когато дойдохме през 2004 г. намерихме един изкоп, направен от иманяри. Ние се възползвахме и оформихме изкопа като сондаж, така че и оттам събрахме данни. Сега също взлизат без позволение. През есента и пролетта са влизали пешерняци и са правили опит да разчистят проход в една пукнатина. През последните години се повишава интересът към костните останки от пещерни мечки и други обитатели на пещерите от онова време. На това много трудно се противодейства"- допълни доц. Сираков.

Според Жан-Люк Гуадели - ръководителят на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания, България е един от най-естествените маршрути, откъдето може да е преминал в Европа праисторическият човек: Почти 30 години си сътрудничим, работихме заедно и на друг обект- "Тъмната дупка" в района на Карлуково. Тук на това място имахме щастието да намерим останки от човек от ранния плейстоцен /б.р. преди около 1.8 мил.год./, които са едни от първите в Европа. Тук проследихме не само появата на първите хора, но и еволюцията им. Наблюдавахме и миграцията на различните животински видове. Датирахме сравнително прецизно плюс- минус 50 000 години, главно на базата на фауната. В сътрудничество с Института по физика в Бордо се опитваме с физични методи да установим още по-точно периодите от време."

И двамата археолози са категорични, че съвместното сътрудничество между България и Франция в тази област ще продължи. Експедицията ще остане в "Козарника" до края на месец юли. След като проучванията приключат, от общинското ръководство на община Димово, на чийто терен се намира пещерата, са решили да разработят проект за туристическа атракция. За това потвърди и кметът на село Гара Орешец Костадин Филипов.