Пред прага на есенната сеитба

Интервю с доц. д-р Иван Христов от Опитна станция по земеделие- Лом във връзка с подготовката на площите и сеитбата на есенните култури:

Д-р Христов, наближава есенната сеитба кое е най-важното, което трябва да знаят земеделските стопани, преди да пристъпят към тази отговорна задача? 

Формирането на подходяща структура и правилно редуване на полските култури в т.ч. с участието на зимните житни култури, е задължителен елемент на съвременното земеделие. Подценяването на този въпрос повлича след себе си куп негативни последици- високи разходи, влошена фитосанитарна обстановка, ниски добиви. Несъмнено отглеждането на есениците след подходящи предшественици гарантира устойчивост на средните добиви. Изведените в района опити ни дават основание да подредим предшествениците в следния низходящ ред по отношение на тяхната пригодност: ранни и късни едногодишни бобови култури и едногодишни смески с бобов компонент, царевица за силаж и соя, слънчоглед, царевица за зърно (ранни и средноранни хибриди), пролетни зърнено-житни (овес, просо), тютюн, зеленчуци, среднокъсни хибриди царевица, сорго, пшеница (повторка) и най-накрая късни хибриди царевица и монокултура пшеница. Производството на ечемик следва да се насочи към площи, заети най-вече със слънчоглед и по-късните царевични хибриди. В случай на повторка на тази култура по-подходящо е същата да се засее на предшественик пшеница отколкото след себе си.

В началото сме на м. август, как на този етап се подготвят почвите? 

Има няколко основни практики, свързани с подготовката на площите към настоящия момент и сеитбата на зимните зърнено-житни култури (пшеница, ечемик, тритикале, ръж, зимен овес) и техните смески с бобов компонент. Навременната и качествена обработка на почвата е първата и решаваща стъпка на земеделските стопани по пътя към високите добиви. Към момента на сеитбата на есенниците площта трябва да бъде подготвена така, че да улесни извършването й, да осигури дружно и бързо поникване на семената, а също така да създаде благоприятни условия за добро развитие на посевите. Такива условия са налице, когато на дълбочина 8-10 см почвата е добре надробена и разрохкана, а повърхностния слой е заравнен, без буци и плевели с минимум растителни остатъци. Необходимо е по-долните слоеве да са улегнали като образуват подходящо твърдо легло за семената. Стопаните трябва да знаят, че сеитбата в "буцеста" почва е некачествена- голяма част от семената остават отгоре или заровени плитко, а други - твърде дълбоко. Това води до нередовно поникване, лошо гарниране на посева и лесно изтегляне на растенията през зимата. В крайна сметка се компрометира добивът.

Начинът на обработка на почвата се определя от времето, когато площта се освобождава от заемащата я култура или т.нар. предшественик и нейното състояние - заплевеляване, влага, растителни остатъци и т.н. По тази причина предсеитбените обработки трябва да се диференцират по отношение на дълбочината, броя, последователността на извършване и като технологични операции (оран, дискуване и др.). След ранни предшественици като фий, грах, фуражни смески, рапица и др., както и на освободените през юли от житни предшественици, на които отново ще се засяват житни култури и са вече изорани, в зависимост от състоянието им към момента и почвената влага, следва да се проведе едно- или двукратно кръстосано дискуване или култивиране. Ако тези площи все още не са изорани, трябва час по-скоро да се пристъпи към това мероприятие, като дълбочината не превишава 20-23 см. Преди това би следвало да се внесат определените количества фосфорни и калиеви торове. След оранта до сеитбата би следвало площта да се дискува или култивира кръстосано за раздробяване на буците, унищожаване на плевелите и самосевките, подравняване и уплътняване на орния слой. Последната обработка, съчетана с внасянето на 1/3 от азотния тор, трябва да се извърши непосредствено преди сеитба на 6-8 см.
На по-късен етап, ако почвата е много суха- не бива да се оре, за да не се образуват буци, а трябва да се дискува на дълбочина 8-10 до 12 см и до сеитбата да се поддържа рохкава и чиста от плевели с култивиране или дискуване.
След средно ранни предшественици, главно слънчоглед, ранни хибриди царевица, бостани и др.- на сравнително чистите от растителни остатъци полета с оптимална влажност или при засушаване, подготовката на почвата най-добре е да се извършва с тежки дискови брани със звездовидни дискове, с добре заточени фаски, при "кръстосване" на полето от 2 до 3 пъти. Резултатите са по-добри, ако след браните се агрегатират и валяци, които разтрошават и притъпкват буците.

След късни предшественици, като късни хибриди царевица за зърно, тютюн, зеленчуци и др. най-често се извършва двукратно дискуване с тежки брани на дълбочина 10-12 см. При повече широколистни плевели и много растителни остатъци и подходяща влажност, площта може предварително да се дискува за нарязването им, следва плитка оран на 16-18 см, комбинирана с едно или две дискувания. Последната обработка трябва да се извърши непосредствено преди сеитба и плитко - на 6-8 см. След много късни предшественици, които освобождават площите непосредствено преди сеитбата на есенните култури, също се прави плитка обработка с дисково оръдие. Тогава не бива да се оре дори и след добра влага, защото почвата няма да улегне до сеитбата и семената няма да попаднат на твърдо легло. Улягането на почвата ще стане по-късно след поникването и залагането на възела на братене, който ще остане плитко до повърхността на почвата, а това от своя страна ще доведе до изтегляне на растенията или до измръзването им през зимата и силно намаляване на добива.

За постигане на добро качество при работа с дискови оръдия не е за подценяване схемата за подреждането на дисковете - предните дискове да са с изрези по периферията, а задните - с гладка периферия. Не по-маловажен е въпроса и с регулиране ъгъла на атака на дисковете- по-голям за първата обработка и необработените площи и по-малък за следващите обработки или след оран и разрохкване. Дисковете да са добре заточени особенно за почви с ниска влажност и голяма твърдост, както и тогава, когато трябва да се раздробяват повече растителни остатъци.

Дисковите брани не работят задоволително, когато предшестващата култура е прибрана при повишена влажност и почвата е силно уплътнена от прибиращата техника. В случая е необходимо дискуването да се предшества от плитко разрохкване с култиватор-разрохквач на 10-12 см. Приблизително същия резултат, но на по-висока цена може да се постигне и с плитка оран с лемежен плуг. Същите обаче работят твърде нестабилно при такива условия, което налага да се регулират така, че върховете на лемежите да се забиват по-дълбоко. Във всички случаи последното дискуване трябва да е перпендикулярно или по диагонал на посоката на която ще се сее (освен на наклонените терени).

По изключение при силно заплевеляване на площите с коренищни и кореновоиздънкови плевели като балур, пирей, троскот, паламида, повитица и др., след средноранните и особено след късните предшественици или при използване на по-високи дози триазинови хербициди, трябва да се извърши оран на дълбочина 20-23 до 25 cм с едновременно използване на тежки зъбни брани или със звена от членести валяци (буцоразбивачи). Преди сеитба площта отново се обработва на 8-10 см с дисково оръдие или култиватор, като не се допуска нарязване на плевелите и изваждането им на повърхността. За разтрошаване на буците или слягане на орния слой много често се налага да се извърши валиране- преди и след сеитбата. По-дълбока обработка е наложителна и тогава, когато в площта има масово нападение на полевка (полска мишка) и житар.
Плуговете, използвани за предсеитбена обработка, трябва да са с толкова плужни тела, че да позволят агрегата да работи с по-висока скорост, което ще осигури и по-добро заораване на растителните остатъци.

Споменахте за кякои особености при подготовката на освободените от стара люцерна площи, върху които ще се отглеждат есенници- какви са те?

Да, обработката на почвата след стара оредяла люцерна, която ще се използва като предшественик на зимните житни култури, е по-специална. В този случай през август- началото на септември, докато времето е горещо и сухо, се извършва плитка оран на дълбочина 10 - 12 см, колкото да се изрежат шийките, които изсъхват за 20-25 дни и тогава следва да се направи оран на 18-20 см. До сеитбата се правят още една-две плитки обработки на 6-8 см с дисково или комбинирано оръдие.

Освен подготовката на площите, какви други агротехнически мероприятия са важни за постигане на добри резултати при отглеждането на зимните зърнено-житни култури?

За реализирането на високи стопански резултати съществено значение има и торенето с минерални торове. Зимните житни култури се нуждаят до голяма степен от тези макроелементи още в началото на своето развитие. Преди първата обработка е необходимо да внесем необходимото количество фосфор и калий, а преди последната - 1/3 от азотния тор. При повторките трябва да увеличим активното вещество на азота с 1-2 кг. На киселите почви трябва да се използва карбамид вместо амониева селитра. Освен това не бива да се тори само с азотни торове - при липсата на фосфор в почвата азота не се усвоява, т.е. правят се излишни разходи без достатъчен ефект. Затова макар и в по-малки количества винаги да се внасят двата макроелемента - най-добре е да се ползват комбинирани торове.

Посевният материал също е от значение. За сеитба трябва да се използват качествени автентични с висока кълняемост и чистота семена. Всяко подценаване на този въпрос води към много ниски, в някои случаи и катастрофални резултати. Стопаните трябва да използват окачествени семена, най-малко първо размножение, придружени със съответния семеконтролен документ. Обеззаразяването на семената преди сеитба е абсолютно задължително мероприятие.

Сеитбата трябва да се извършва в най-благоприятния от гледна точка на биологичните изисквания на културите срок, който за района на Северозападна България при пшеницата и ечемика обхваща периода от 25 септември до 10-15 октомври. Обикновенно се започва с пшеницата, продължава се с ечемика и се приключва отново с пшеница. С ечемика не трябва нито да се избързва, нито да се закъснява. Най-добре е сеитбата да се извърши от 1 до 15 октомври.

Дълбочината на сеитба е 3-5 см, при много суха почва до 6 см., а посоката на сеитба перпендикулярна или косо на последната обработка. Наклонените площи се засяват напречно или косо на склона, за да се намали водната ерозия. Начинът на движение на сеитбения агрегат е совалково, праволинейно, за да не се презастъпват работните ходове и да не остават незасети празни ивици.

Регулирането на сеялката за сеитбената норма и дълбочината на сеитба са много важни елементи за точното и качествено провеждане на сеитбата и са от значение за получаването на добре гарниран и редовен посев. Това следва да се прави за всеки блок, съобразно състоянието му и сорта.

Никога не трябва да се разчита на моносортието- най-добре е да има минимум два основни и поне толкова допълнителни сортове. Важна операция е и валирането на засетите площи, тя създава тъй важния контакт между семената и почвата, поради което неговото извършване е задължително, освен в случаите, когато почвата е силно навлажнена.